Галерия

Много от потребителите на мед вярват, че захаросването е вследствие на изтекъл срок на годност на меда или фалшификация. Всъщност информираният избор гласи:
Кристализацията или захаросването е превръщането на течния мед в захарно блокче- полу-твърда или твърда кристална маса. Това е сложен химичен процес, при който главен герой е глюкозата. Медът съдържа средно над 70% захари и около 20% вода, останалите близо 10% са за минералите, витамините, аминокиселините, ензимите, липидите…В такава консистенция има много повече захари, отколкото могат да се разтворят в нея т.е получава се пренасищане на захари. Тъй като глюкозата има слаба разтворимост и тя съвсем естествено се превръща в мотор на кристализацията. Отделя се от водата под формата на малки кристалчета. Различният вид мед кристализира с различна скорост. Акациевият и мановият мед например кристализират по- бавно.Захаросаният мед променя малко цвета си към по-блед нюанс на основния цвят.
Температурите под 10гр. С забавят кристализацията, между 10 и 21 гр.С са най-благоприятни за нея и тези над 21гр.С също я забавят, но не е оптимална за съхранение на меда, защото се дезактивират някои полезни съставки.
Захаросаният мед не променя качествата си и ни дава информация за добрия ни избор на натурален природен продукт!
Та думата ми е, че бурканчето с мед на стилажа в магазина или в кухненския шкаф, в който са се образували странни течни кристали, причудливи кристални изображения или е станал в твърдо състояние не е повод за притеснение, а знак за почтенност към работата на пчелите и към вас като ценители на меда.

Използвани източници:
bg.honeypedia.info
mielsdanicet.com
miel-direct.fr
beehoneyportal.com

„Маги в селището на пчелите“ e книга за деца, представена в последния ден на фестивала „С книга на плажа“. Инициативата се проведе за поредна година в Морската градина на Бургас пред експозиционен център „Флора“. Автор на творбата е Елена Стойчева, собственик на едноименния пчелин в Странджа планина. Това е втората ѝ книга, след като миналата година бургазлийката издаде сборник с разкази „Шивачът на времето“. Сега авторката се е насочила към детската аудитория. Всъщност индиректно „Маги в селището на пчелите“ е и за възрастни, които не са изгубили детското в себе си и откриват големите истини за природата чрез чистия свят на детето.
„Решението за това взех първо в сърцето си, а после в ума си! Оказа се, че писането на детска книжка е по-трудно, но това е сладка трудност. Децата са много фина материя и при тях всичко трябва да е поднесено много достъпно и в същото време най-пълно в смислово отношение. С кратки простички думи трябва да събереш много смисъл и те да могат да го разберат и да им въздействаш. За това избрах разказа в книгата да е от името на Маги, малко момиченце, което много обича гората, природата, пчелите. Става магия и тя се смалява до динена семка, след това попада в пчелния кошер и оттам започва нейното приключение!“, разказа Елена Стойчева.

Авторката сподели, че със сигурност ще продължи да пише истории за най-малките, защото тази необходимост чувства със сърцето си. Дали герой ще бъде отново Маги, времето ще покаже. Засега малкото момиченце печели приятели с приключенията си в Селището на пчелите. Илюстрациите са на Ангелина Ангелова, а книжката е на пазара благодарение на ИК „Знаци“.

Звуков файл:https://bnr.bg/post/101513313/elena-stoicheva-razkazva-za-priklucheniata-na-magi-v-selishteto-na-pchelite

Синопсис: „Маги в селището на пчелите“ е книга, насочена към детската аудитория. Индиректно тя е книга и за възрастни, които не са изгубили детското в себе си и откриват големите истини за природата чрез чистия свят на детето.

„Маги в селището на пчелите“ разказва историята за момиченце, което помага на дядо си на пчелина. Детето толкова много иска да опознае магическия свят на малките полезни същества – пчеличките, че един ден се случва магия. Маги се смалява на ръст по-малка от пчела и влиза в един от кошерите. Там се запознава с пчелите Зизу и Зара и с пчелния живот, погледнат отвътре, а след това със светулката Мани. По това време пчелното население е в очакване новата царица Зоя да се завърне в кошера, след срещата си с търтеите.

Междувременно пчелата Зара показва на Маги какъв е животът на пчелите и извън кошера и какво е да се лети със собствени крилца, развеждайки я из околностите. Срещат се със скалната роза, стършелите, горския пират Юри и Лъжника. По време на техните приключения, невинаги безопасни, Маги разбира какво е да имаш приятел в лицето на стоножката Пепа.

Андрей и Елена са пчелари, основали свое селище на пчелите в малкотърновското село Визица. От години те произвеждат манов мед. Двамата споделят, че темата с коронавируса е често обсъждана от колегите им в бранша, като се срещат и коментари, че пчеларите изкарвали по-леко вируса или изобщо не са се разболявали, заради пчелната отрова. Семейната двойка от Бургас определят подобни твърдения като манипулативни и не отговарящи на истината. Трябват систематични наблюдения и изследвания, за да се регистрира общовалидно твърдение.

„Хубаво би било понякога митовете да нямат нужда от развенчаване, а да се потвърждават, защото това дава упора на хората, както в случая с COVID-19 да се осветли безотказен начин за лечението му или превенция. В пчеларските групи, в които участваме, неведнъж писаха пчелари, които не са пощадени от пандемичния коронавирус. Ние лично познаваме колеги, които се разболяха, но успешно пребориха вируса. При някои заболяването мина дори асимптомно. Други имаха клиника, но успяха да се възстановят в домашни условия. Вирусът е като многоликия Янус и при всеки е различно. Действителността показва, че пчеларите също боледуват от вируса както всички хора“, казва пчеларското семейство.

Те допълват, че е истина, че пчелната отрова крие своите тайни в терапевтично отношение, както и пълната палитра от свойствата на прополиса.

„Може би хипотезата, че те забавят и дори стопират агресивността на вируса ще намери скоро своята научна обосновка. Дотогава с пълно основание можем да твърдим, че пчелните продукти са незаменима превенция срещу вирусните заболявания, особено ако се приемат комплексно и регулярно- мед, прополис, прашец например“, казва Елена.

Не липсват и най-различни методи, свързани с пчеларството, с които хората да се опитват да предпазят превантивно от вируса. Един от тях е тампон с прополисова тинктура от вътрешната страна на маската.

„Ние прополисовата тинктура я приемаме вътрешно, разредена във вода още от есента. Препоръчваме я на всички клиенти и приятели. При запушен нос или хрема слагаме с тампон в ноздрите. Прополисът е незаменимо антибактериално, антивирусно и противовъзпалително средство. Не напразно и името му означава „защита на града“, пчелите го използват като дезинфектант и по този начин правят стерилно чиста средата, в която живеят и работят. Добър стимул за имунната система, без да я форсират, имат и рецептите, в които пчелните продукти са съставна част- мед, джинджифил, лимон или мед, прашец, лимон, тахан, канела и други“, препоръчва Андрей Стойчев.

В условия на пандемия търсенето на мед и на други пчелни продукти е голямо. през зимните месеци хората се обръщат често към домашната апитерапия, защото тогава борбата с вирозите е най-ребра. В сегашната обстановка наблюденията на Андрей и Елена са, че хората започнаха да купуват повече на брой буркани с мед, за да „не свърши“.

„Но трябва да се знае, че пчелните продукти не са като синтетичния антибиотик- с прием на няколко таблетки да повлияят даден патологичен процес, оставяйки щети от друго естество след себе си. Пчелните продукти са натурален продукт. За да имат ефект- превантивен или оздравителен те трябва да се приемат в подходяща дозировка в по-голям интервал от време“, казват още младите пчелари.

Автор: Михаил Колев, Черноморски фар

Медът е познат със своите цикатризиращи свойства т.е благоприятсва заздравяването при нарушена външна цялост на кожата /рана, от лат. vulnus/. Притежава и противовъзпалителен ефект, поради което не се наблюдават инфекции и усложнения.  Заради тези му свойства се използва при лечение на рани, като комбинацията му с прополис е още по-силно изразен ефект. В Лимож, Франция, ползите от апитерапията са интегрирани в оздравителния процес при някои пациенти. Ежедневникът lePopulaireducentre обяснява, че медът , от мащерка и лавандула например, се използва ежедневно в коремната хирургия като превръзка за рани, които трудно заздравяват. Ортопедичните, травматологичните и гинекологичните отделения също използват меда. Признават, че с не много висока цена и доказана ефективност би било жалко медът да не се използва. Няколко са здравните заведения, които последват примера на Лимож- Ним, Еспалион, Помпиду в Париж, Сен-Брие. Използването на меда в болнична среда е благодарение труда на пионера в болничната апитерапия- професор Дескот / Descottes/, починал 2009г. Тази авантюра започва през далечната 1983-84г. Преди неговата работа използването на меда в болнично заведение е считана на ексцентричност, въпреки че използването на меда е широко практикувано още през Античността в Египет.  Това е хилядолетна традиция, която обаче е изоставена с появата на фармацевтичната индустрия. „Клиничните проучвания, водени от професор Дескот през 90-те години на 20в. доказват, че заздравяването на открити рани с изтичане на субстанция /т.е дълбоки рани, без епидермис и незатворени с хирургически шев или аграфи/ се ускорява повече от използването на мед, отколкото с антисептичен продукт“ обяснява професор СилвенФонтание / SylvaineDurant-Fontanier/, коремен хирург, ученик на професор БербарДескот. „Медът все пак не е продукт- чудо, уточнява професор Фонтание, при хронични и дълболки рани все пак трябва да се потърси лекарско мнение и назначение“. Сравнително изследване от 1988г. върху 3 вида рани показва, че скоростта на заздравяване е почти 2 пъти по-бърза с мед, отколкото с два други познати фармацевтични агента. „От 1984г. досега повече от 3 000 пациенти са се възползвали от превръзките с мед в нашето отделение. Техниката на превързване с мед е различна според различните стадии на заздравяване. Тя се развива най-общо в три фази: възпалителна или ексудативна (прочистване), пролиферация/гранулация (започва се произвеждане на гранулационна тъкан, която е временна и служи за основа на последващата епителизация), цикатризация/епителизация (поява на съединителна тъкан). Наблюдавахме, че медът е най-ефективен във втора фаза, тази на гранулацията“ заявява ЖисленПотар, медицинска сестра, ангажирана в проучванията на професор Дескот. Група изследователи от факултета по фармацевтика на Лимож и Бурж се интересуват от физиологията при заздравяането на рани с мед, какво се случва като био-химичен процес.

• DavidLechaux, коремен хирург, има проект: за изнася превръзки с мед в страните, където достъпът до здравни грижи е ограничен- например в Демократична република Конго, защото медът има огромен икономически коз- той е около 200 пъти по-евтин от конвенционално лечение.
• Внимание! Не всеки мед е полезен в цикатризацията. Препоръчват се най-вече медът от Apismellifera /Европейска медоносна пчела/ и този от Apismelliferasculleta (подвид) . Медът, използван с медицинска цел е специално „декриптиран“ в лаборатория за наличие на вредни вещества /пестициди, антибиотици, тежки метали, ботулинови токсини…/, с контролиран произход, гъстота, полезно действие в честота и полето на аплициране /например медът съдържа киселини и следва да се прилага точно върху раната на точно определен слой, за да не дехидратира периферните тъкани/, стерилизиран е с гама лъчи, следи се за правилното му съхранение, което указва влияние върху полезните му свойства.

Медът лекува рани- и душевни и телесни. Но за целта трябва първо да му се доверим, а после и да проверим!

Източници:

1. http://www.doctissimo.fr/
2. www.lepopulaire.fr
3. https://www.nationalgeographic.fr

След като Жоржи Амаду написа „Габриела- карамфил и канела“ следва да има медено продължение „Габриела- мед и канела“- обещаващо заглавие за аромат, страст и красота!:)

Хората от много култури, от векове наред, използват меда и канелата за лечение на здравословни проблеми. Народната мъдрост е запазила знанието за техните свойства и действието им като едно цяло. Китайската медицина например използва това чудно съчетание още 2000 години преди Христа както и аюрведичната медицина на Индия. Древните египтяни и римляни не правят изключение.

Срещат се два вида канела на пазара. Цейлонската канела /C. zeylanicumouverum, днешна Шри Ланка/- царицата на канелата и китайската/индонезийската канела /Cinnamomumcassiaouaromaticum/, която е по-евтина и по-разпространена, поради способността на растението да вирее в по-широк ареал. Истинската канела е със светло кафяв цвят, докато касията /заместителят/ е с червеникаво-кафяв до тъмнокафяв цвят. Съдържанието на кумарини /токсично вещество/ в цейлонската канела е едва забележимо, отколкото в заместителя. Среща се освен в канелата, и в ягодите, черешите, кайсиите и лавандулата. Но при правилна употреба и двата вида канела имат своите терапевтични свойства. Характерният аромат и вкус се дължат на етеричното масло, съдържащо се в кората. Основната му съставка е инамалдехид (около 90%). Канелата се използва под формата на дървесни пръчици или на прах. Смесвайки медът и канелата с топла вода се получава ароматен чай, със студена вода или плодов сок- освежаваща напитка. Но никога не смесвайте мед + канела във вряща вода, за да не се изгубят лечебните им свойства, генерирайки ХМФ в меда.

Всичко, което ви трябва е : качествена канела, органичен мед, вода! Можете да си направете паста от мед и канела и просто да я намажете върху филийка хляб за закуска- ще ви предпази от болести и ще ви започне вкусно денят!

Препоръчително е мед с канела да се използва при:

• Акне– 3 с.л. мед + 1 к.л. канела на прах. Мажете предварително почистеното акне вечер и измивайте на сутринта. Апликира се всяска вечер в продължение на около 2 седмици. След този период процедурата се разрежда 3 пъти в седмицата
• Артрит – 1ч.ч. хладка вода + 2с.л. мед+1к.л. канела- сутрин и вечер
• Холестерол – 2 с.л. мед+2 к.л канела в 1 ч.ч вода
• Преумора /физическа и психическа/- всеки ден х ½ с.л. мед в чаша вода със щипка канела- сутрин и към 15,00ч. следобед, когато виталността на организма намалява.
• За отслабване – 1 ч.л. мед +1л.канела на прах, разтворени в 1 ч.ч. топла вода. Сутрин 30 мин. преди закуска се изпива сместта. Ускорява се метаболизмът. За здравословно отслабване съчетайте с подходящ хранителен режим.
• Флатуленция, “балониран“ корем – според изследвания от Индия и Япония сместта намалява газовете в организма и подуването на корема.
• Вирози /настинка,грип/– 1 с.л. затоплен мед /не горещ над 40 гр.С/ с ¼ л.канела за 3 дни. Помага и при хронична кашлица, освобождава синусите.
• За добро храносмилане– 2 с.л. мед поръсени с канела преди хранене
• За добър дъх – 1л.мед +1 л.канела, разтворени в топла вода. Правят се гаргара
• Инсомния – 1 с.л. мед и щипка канела, разтворени в хладка вода преди сън
• Ухапвания от насекомо – 2 с.л. хладка вода+1 с.л. мед+1 к.л. канела.

Имайте предвид:

Да не се консумиратвисоки дози, средно х1ч.л. /дневно/, от Цейлонската канела дозите могат да се увеличат.Консумацията от хора с бъбречни и чернодробни проблеми, от хора на терапия с антикоагулантни медикаменти,  да е след  консултация със специалист поради съдържанието на кумарини. В тези случаи се предпочита Цейлонската канела.

Да не се използва при деца под 2 годишна възраст.Не се препоръчва за бременни и кърмещи жени.

Автор: Селището на пчелите

Хората в графа – специални!

Заобиколени сме от невероятни неща- хора, места, емоции… Чудесата са около нас и в нас! Понякога трудно ги проумяваме, но всеки път изпълват мислите ни с възторг…и си даваме сметка колко много не знаем за света, в който живеем, а колко много претенции имаме…

Отвсякъде синьо Егейско море, чисто като сълза на новородено, тишина, усмихнати лица, сякаш от друго време. Тук тиктакането на часовника е изчезнало, никой не бърза за никъде. Денят си тече, зародил се в зората на времето и за напредването му съдиш по мястото на слънцето.  Икария- един от хилядите гръцки острови. Площ от 255 кв. километра , на около 10 часа от Атина по море. Митологията ни разказва за Икар, който, за да полети, си направил криле, намазани с восък. Когато доближил слънцето восъкът се разтопил, обгорели крилете и той паднал край бреговете на острова. Оттам идва името му.

Островът, на който хората забравят да умрат! казва DanBuettner от NationalGeographic. Екологично чист район, който все още не е инвазиран от туристите с едни от най-чистите в света минерални извори. Всяко растение тук расте в естествена среда, диво и необезпокоявано! Икария е една от сините зони на планетата. Това са такива региони от Земята, където хората се радват на завидно дълголетие. Например Окинава в Япония, Централна Сардиния, град Лома Линда в Калифорния… В Икария продължителността на живота е над 90 години!

Денят на икарийци започва с мед, прясно козе мляко и сирене, чай от салвия, картофи, зелени сезонни зеленчуци. Медът в Икария е на особена почит. Рядко в менюто им присъства рафинираната захар. Растителността, от която се добива е: бор, дива лавандула, мащерка, див риган, гръцка къпина, акониза /малък храст, който отделя малко нектар, но е богат източник на полен/. На цвят медът е от средно до тъмно кафяв. Дърветата тук цъфтят през два сезона- пролет и есен, което осигурява храна на пчелите практически през цялата година и нуждата от човешка намеса е сведена до нула. Традиционна е запарката от блатна мента с мед и скилидка чесън.  Самите обитатели на острова казват, че голяма заслуга за дълголетието им допринася местния мед –рейки.. Той е толкова гъст, като фъстъченото масло и съдържа много витамини и хранителни вещества. Медът тук е смятан за панацея. Не случайно на 17 ноември 2010г. Юнеско обявява средиземноморската диета като цяло за нематериално културно наследство на човечеството!

Интересна е историята на Стаматис Мораитис. Бил изселник и от дълги години живеел в САЩ. Когато един ден е диагностициран с карцином на белия дроб, потвърден от няколко светила в областта, той се завръща в родната Икария за остатъка от дните си. Не му давали повече от 9 месеца. След 40 години живот на острова, жив и здрав, на достолепните 98г. той се отправя към САЩ, за да се срещне с лекарите си. С изненада установява, че всички те са починали.

Друга причина за тяхното дълголетие се крие и в силната им социална връзка. Събират се, приказват си за това-онова, пият вино, танцуват, владеят времето си…Изглежда всичко е особено тук. Или просто любовта е навсякъде и най-вече самите икарийци излъчват любов!

Да поспреш, да забавиш ритъм, да съзерцаеш и да вкусиш, да изпразниш мисловните си дисаги от всякакъв товар и да се понесеш леко и свободно по тесните улички, сред цъфналите градини и соления въздух, а очите ти да мижат срещу напеклото слънце…следобед винаги е време за дрямка…с мед, любов, сродна душа…и някак тайнствено по икарийскиJ

Автор: Селището на пчелите