Дъбовете – дърветата с лице в мистичната Странджа. Лъжникът.

Лъжникът- странджанският исполин със свещени корени. Единственият! 

 

Има един мъдър исполин в нашата Странджа! Не се вижда ей така, трябва да го искаш, за да го намериш! Той е дълголетен старец – предизвиква уважение, лъха сигурност и тайнственост. Дори и по-младите дръвчета носят тази старост в себе си. Eдър омагьосан старец от друго време с груби изстрадали ръце, който здраво е стъпил на земята и е готов да те защити с мъдрост и подслон. Набит и тежък, ако тръгне да крачи из гората, цялата ще трепери и огъва изпод стъпките му. А-а-а ще ти проговори, но по силата на вековна магия е притихнал с огромната си осанка, горд и тежко е вкоренил отрудените си нозе. Дървото излъчва скрита топлина, може би атавистичен дар от далечното му минало. Не знам дали сте го виждали, но лъжникът излъчва добрина. Като го видях ми се прииска да го прегърна. Толкова бях мъничка до него…но се чувствах толкова спокойна и безгрижна. Усещайки някакво неясно доверие и приятелство в порив го прегърнах. И стоях така секунда, две, минута…сякаш бях прегърнала дядо и той с груба, но ласкава ръка ме милва и разказва сладкодумно приказка, която не чувам, но ми е безкрайно сладко…Наистина е магия това дърво!!!
Лъжникът, това е Странджанският дъб /лат: Quercus hartwissiana/. Реликтен вид, виреещ на територията на България единствено в Странджа. Древен вид и родоначалник на останалите наши дъбове. Включен е в Закона за биологичното разнообразие като реликтен вид, разпространен в Мала Азия и Кавказ. Първото сведение за лъжника в странджанската флора е направил проф.Борис Стефанов през 1923 година, сочейки че се среща единично или на малки групи. Обиколката на ствола му достига над 450 см.

Странджанският дъб носи народното наименование лъжник, защото народът се не лъже лесно. Една приказна лъжа на исполина. Или заблуда. Или тайна…като във всяка приказка…Това е неговата прилика с други наши дъбове – по листата прилича на източния горун, по кората – на цера, по жълъдите – на летния дъб, прилича и на благуна. Наричат го „желязното дърво“, защото освен че е много голямо, дървесината му е изключително здрава. В миналото нашите деди са я използвали за направа на килове и на ребра на кораби, оси на каруци.
Хипотезите за произхода на лъжника са две – Първата е , че той е част от оцелялата растителност след последния ледников период през терциера. Територията на Странджа е останала пощадена /или поне част от нея/. Така оцелял лъжника, зелениката, лавровишнята, тиса и др. Втората хипотеза: Привнесен е най-вероятно от представител на понтийско-евксинската флора. Факт е, че дъбът е бил тотемно растения за старите българи т.е свещено дърво през средните векове. Предполага се, че това е бил именно лъжникът. Има го в Северен Кавказ и в предпланините на Хималаите- местата на прародината Балхара. Изглежда прабългарите са носили със себе си жълъди, които са сеели край храмовете си и местата, където живеят. Горите с лъжници край Плиска, Силистра, Преслав не оцеляват. Историята му се свързва със 705г., когато кан Тервел получава Южното черноморие /област Загора/. Жълъдите са насадени край параклиса „Св.Илия“ в Кости- погранично селище. Кан Тервел е бил християнин, а също и част от прабългарите.Това логично обяснява защо дъбовете-лъжници в Кости са на над 1300 години!!!В момента са останали 12 лъжника там. Лъжници има и по други места в ПП Странджа.
Преди години, приживе, проф. Димитров засажда 40 фиданки покрай алеите в НИМ.Отглеждането им през първите години обаче не е лесна работа. Но с желание успяват! Младите фиданки са били „осиновени“ и пренесени в различни краища на България с цел да се пресече пътят, по който е тръгнал лъжника- този на динозаврите!
Посади лъжник- не убивай присмехулник!

Автор – Селището на пчелите