За пчеларството и сърцето /в очакване на пчелната струя/

Да говориш за пчеларството е все едно да говориш за живота… Тема, която е безкрайна, винаги завършва с многоточие- във всеки един момент предстои дописване! Тема, за която ще се говори докато свят светува, която ще очарова и учи и винаги ще пази свои тайни. Тема, която ще буди спорове, но и ще обединява…с дела или с чувства …Пчеларството е наука, изкуство, светоглед, art de vivre както биха казали французите. То е труд в поезия и поезия в труд…мъка и радост- като във всеки живот по това синьо-зелено земно кълбо. Пчеларството е и страст, онази „Луна и грош“, която те кара по цели часове да наблюдаваш излитащите пчели или вдигнал пчелните рамки към слънцето да се взираш в тях докато те заболят очите и всеки път да виждаш нови и нови неща, понякога все едно четеш на длан- виждаш белезите на предстоящи събития и чакаш или действаш….ти решаваш…понякога картината е като палимпсест- не различаваш добре, мъчат те въпроси, недостигат знания… Тъгуваш, когато си далече, а когато си там оставаш единствен на земята- пчелите, ти и гората!…и като погледнеш хоризонта луната пак е там в сребристо сияние, но този път не избледнява, а се спуска с ясни очертания- пада нощта, часовете са станали мигове, загубваш ориентация за време, защото си се слял с него. Пчеларството е самотна дейност, а в него толква лесно забравяш самотата, ласкателството, суетата и всички онези човешки морални „висоти“ и социални условности, от които се смаляваш все повече и повече…Пречистваш се като след изповед, защото пчеларството е благородство, всеотдайност, любов…и се радваш като дете на сапунено мехурче, когато чуеш любимото пчелно „Бззззз“ и тъжиш, когато не си успял да опазиш пчелния живот…Пчеларството е и парадокс- то е и смирение и бунт, и правило и изключение, и дилема и решение…Пчеларството е тема без край, то е като пчелната работа- едни го започват, други го продължават…и него ще го има, докато в човека не умре и последната здравомислеща клетка.
Пчеларството е….енциклопедия с кодиран и по-явен смисъл и всеки сам научава и дава спрямо това кои страници е разлистил, прочел, между кои редове е разчел посланията и какво е осмислил…
и още, и още, и още …хиляди неща, по-грамадни от моето възприятие, от моите вълнения, от моите знания, но влезе ли един път в сърцето, носиш го докогато и сърцето!

автор: Селището на пчелите