Странджански цветен пчелен прашец

Странджански цветен пчелен прашец /СЦПП/ – уникалните поленови зърна от Странджа планина са пратеници от миналото и посланици на настоящето

Странджа планина е най-големият природен парк на територията на България. Тя е дом за много защитени животински и растителни видове- терциерни реликти и ендемити. Те са сигурни маркери за уникален ботанически произход на СЦПП. Палеонтологичното ѝ минало (липсва заледяване през геоложкия период кватернер) са причина в планината да се срещат флористични видове, съчетанието на които е уникално за континента. Растителността, широко разпространена в Европа по времето на терциера, се съхранява и днес в Странджа.

При анализ на поленовияспектър на СЦПП се открива влияние на специфични растения в Странджа, коитосаединствени в България. Товаса: Рейнхолдскапчелица, Винчелистенлопен и др. Върхуполеноватаму характеристика оказват влияние терциерни реликти като Цариградскинахут, Пирен (Гарига), Калуна. Същотов ъздействиеимат и терциерни реликти, разпространени в Европа единствено в Странджа и Кавказ като Колхидскиджел, Странджанско бясно дърво, Странджанска (кавказка) боровинка, Странджанска Зеленика, Странджански дъб (Лъжник), Странджанско Търилово великденче и др.

Странджа планина е най-рядко населената планина в България. На нейна територия не се отглеждат никакви технически култури, което говори, че на практика липсва земеделие и третиране с химически вещества- хербициди, пестициди и т.н. Пчелите събират странджанския цветен пчелен прашец от диворастящи храсти, билки и дървесни видове.

Наблюдава се наличие на значителни количества полен от CistusIncanus /скална роза или наричана още памуклийка и лавдан/. Това е диворастяща билка, без генно-модифицирани съставки и изкуствени методи на отглеждане, със значими качествени характеристики, за която се говори още 4 век преди Христа. През 1999 г. е обявена за „европейско растение на годината“. Притежава силно антиоксидантно действие. Това е растението с най-високо съдържание на полифенолни съединения в Европа. Активното събиране е месеците май и юни. Предполага се, че именно смолата на лавдана е участвала в направата на прочутия Балсам от Гаалад, за който се говори в библейските текстове.

Към днешна дата прашецът се предлага на крайния потребител по възможно най-неподходящ начин- в найлонови пликчета, изложен на UV лъчение и висока температура. Тези практики неминуемо компрометират качеството на продукта. Алгоритъмът му за съхранение следва да бъде добре спазван: на тъмно и студено място, най- добре в херметически затворен стъклен съд, а ако е останала в него влага- замразен във фризер.

Все повече пчелари в Странджа планина започват да се специализират в добиването на СЦПП, тъй като пропорционално на нарастващата популярност на продукта, нараства и търсенето му, но предлагането е все още доста лимитирано.

Автор: Селището на пчелите. Статията е публикувана в Пчеларски вестник.