Хора, живеещи в…„тръвни”

Древност, начин на живот, голям град в миналото, долетял от третото хилядолетие преди Христа, днес малко градче, пълно с руини и интересни гледки, в Турция, близо до Урфа, на границата със Сирия – Харан, Кара (на лат. Carrhae), споменат още в Библията. Бащата на Ааврам се установил и починал тук. Братът на Ребека и тъст на Якоб също е живял тук според Книгата.

Гледката на големи тръвни привлича погледа отдалеч. С приближаването се вижда, че тръвните си имат „прелетна дъска“, тук-там тясна „горна прелка“, по-високи са от човешки бой.
През своя преход в историята човекът се е научил как да се адаптира към естествената си средата и да използва по оптимален начин ресурсите, които му се предоставят.
Всъщност това са жилищни постройки от 18 век, по подобие на пчелен кошер. Използвани са до 1980 година. Осъзнали предимствата на пчелните жилища, хората са ги интегрирали в жилищната си архитектура. Дебелите стени, измазани с кирпич, задържат хладината и държат горещото слънце навън през лятото. Покривите са като куполи и имат висок термичен капацитет- привличат и задържат топлите слънчеви лъчи като ги освобождават бавно в помещението през хладната нощ. Средната температура вътре е около 24 гр.С, докато навън може да е от 0 до 35 гр. Един добре програмиран древен климатик! Всеки свод е изграден от около 1400 кирпичени тухли. Къщите са устойчиви на силни ветрове и земетръси. Къщите-пчелни кошери имат малки и малко на брой прозорци, за да се минимизира заслепяващото слънце и циркулацията на топъл и студен въздух през деня и нощта. Полегатите склонове на покривите отбиват силните дъждове. Съединявани са помежду си със сводове, така че заможните хора са си правели многостайна къща. Днес са превърнати в музей.
Такава вернакуларна архитектура се среща и в Сирия, Камерун и показва, че има нещо общо между пчелата и човека- това е умението да се приспособява разумно към природната среда,
за да оцелее, без да й вреди!

Автор – Селището на пчелите
Снимки-Интернет