Category: Блог

Светът е уникален, дори когато е мъгляв! Толкова е голям, че понякога фантасмагорията става наяве, а реалността се отдръпва в съня… Дали е лудост, атавизъм или страст…въпрос на очите, които гледат и на гърдите, които дишат!
Тези фотоси са на големия френски фотограф Турнуре, заснет на 20км. от Еверест. На отвесна скала от височина между 20-60м. има 8пчелни гнезда на Apis dorsata laboriosa /огромната Хималайска пчела/. Тя не подлежи на опитомяване, но дава много мед от рододендрон /ако успееш да я стигнеш/, мед който е наричан „луд мед“ с червен цвят. Медът е полезен, но в по-големи количества е халюциногенен.
Да! Светът е голям…и ние сме част от него…мъгляв или кристален…смисълът е в уникалността…а всичко и всички сме такива- скрито или наяве!

Селището на пчелите

Пладне е. Лятоска. Рекохме да подим към пчелинът. Имахме омук’ още по първи петли, ама като имаш госк’е, не може, сатаксваш се. Най-напреш лангиди опържихме, сръбнахме по едно кафе, дойде ни меракът и хоп набихме гурътъ. Откъде пъкят се чуваха кулките. Отпреш нас пълни поляните с билк’е и мак- вряд червено,червено като странджанско мехле. Пък горещо, марань. Слънцето отгоре се ухилило като сцепена карпуза и цялата мирия трепка като разхлопано сърце, кое дофтурски заръки не фати. Що да сторим? Сенчица потърсихме под една ей толчова гърница! Лискято гъсти, хладинка. Да имаше и един проскефел да се опинем малко, че да ни се прифати почивкята. Язък, врисле тъдява нямаше! Пък аз викам на юлдашату: „Ми се скасвайте. Пчелинът не е далеко, там одъ ше найдем.“ Та похортувахме криво-ляво, ама и ние като сюрията офце и дремни шилета, които пладнуваха под церът, преживяхме думите. Лискято на гърницата потреперваха като синци и до нас дохудаше малко хладинка. Хеле починахме и тръгнахме пак. Газиш напред врят скакалье рипкат и една голяма желва ни мина пъкят. Катгъче още не бяха засвяткали бластуните. Туй всичкото харманя е било думам аз. Сега е гуръ. Гюрлукът ни бавеше, вардехме се от змии. Това място не ги правеше, ама нейсе… Това място правеше много кишелици. Ей онуй дърво там-тварено, чак се беше изчепило от плод. Кита и тя църна търчеше тъдява, фиркаше в тая одуша пилетата, пък те на инат фъркаха още по-нависоко, а тя отдолу урсуз джавкаше. Гошоглави минахме леката бърчина и видехме зунички. Ей тук-там се червенеят . Кусахме ги- благи, мирисат, хубост! Скинахме ги вряд. Ръките лепнат, една стиска удъ да имаше да ги умием, ама няма. И блейоци като пешкеши за малко да ни повали един клон, запречил пътеката. Ама разклонен точно като бунела! Айол!На хората в гурътъ катгъче все ни трябва някоя вагюлица. Все гражданя,я. Ту някой трън’ ще ни вчепка, ту някоя вяйка ще ни шибне лицето. На нашите госк’е вътъкът им взе да излиза, ищяхът понамаля като цурцулица в тиган. Сбърчиха вежг’е. Белким Селището им се понрави. Скоро ще стане белни. Разгеле като свървяхме надолу насред курията се видя вратника на пчелинът. Като видя пчелите ми иде да плеша от радост. Те добре се сгадаха с природата. Времето бе пригодило, мелура- бол. Нашият скопосан пчелар бе сколасал да им даде мегдан за работа. Целият орталък смълчан, пчелинът като хорище посряд празник. Жу-жу та носи мирията. Не бяха паратики нашите пчелици! Викам аз: „Добря дохте“, пък госкяту „Добря нахте“, понаучили някоя и друга нашенска дума за адет и продължават гордо:“ Пу-пу да не го фатят уроци!“. Пчеларят ни, най-окумуш, заразказва за живота на Селището. Зинаха от почуда. Никога не се били замисляли за туй чудо. Къдешът от пушилките отиваше в них гьотере. Отначало извръщаха лицe, че дръсти, но отпосле обръгнаха. Сядаха за малко на някой кам’ен, пийваха одъ и бързаха да се върнат при нас. Най- после отворих сакулят, опинах софрата, нарязахме самунят на фъргънье и нагостихме с туй-онуй свъртянковците. Подканих:“Ми се освяняйте, опрятайте се!“. Рукна гайдата, викнахме няколко пясми, най-напреш „Ясен месец“, нищо, че беше пладнина. Агале-агале, пясн’я след пясн’ я, излезе ветрец, отпуснаха се сърцата. Угадих, че май няма да си подим по видело. Какво пък, и без това по темно започваше панагирят в селу,с жура гайдите, с кунизмите… 

Ката ден животът тук тече по свой си закон, комай днес е различно? Пчелите ще речеш, че фъркат гьотере, а те работят тертеплийската…Омайват те! И на утрешният ден светът ти пак тук се сбира и струята на животът за тебе само тука, живо врисле, бруфка или силма цицериса!Тук!

Заобиколени сме от невероятни неща- хора, места, емоции… Чудесата са около нас и в нас! Понякога трудно ги проумяваме, но всеки път изпълват мислите ни с възторг…и си даваме сметка колко много не знаем за света, в който живеем, а колко много претенции имаме…

Отвсякъде синьо Егейско море, чисто като сълза на новородено, тишина, усмихнати лица, сякаш от друго време. Тук тиктакането на часовника е изчезнало, никой не бърза за никъде. Денят си тече, зародил се в зората на времето и за напредването му съдиш по мястото на слънцето. Икария- един от хилядите гръцки острови. Площ от 255 кв. километра , на около 10 часа от Атина по море. Митологията ни разказва за Икар, който, за да полети, си направил криле, намазани с восък. Когато доближил слънцето восъкът се разтопил, обгорели крилете и той паднал край бреговете на острова. Оттам идва името му.
Островът, на който хората забравят да умрат! казва Dan Buettner от National Geographic. Екологично чист район, който все още не е инвазиран от туристите с едни от най-чистите в света минерални извори. Всяко растение тук расте в естествена среда, диво и необезпокоявано! Икария е една от сините зони на планетата. Това са такива региони от Земята, където хората се радват на завидно дълголетие. Например Окинава в Япония, Централна Сардиния, град Лома Линда в Калифорния… В Икария продължителността на живота е над 90 години!
Денят на икарийци започва с мед, прясно козе мляко и сирене, чай от салвия, картофи, зелени сезонни зеленчуци. Медът в Икария е на особена почит. Рядко в менюто им присъства рафинираната захар. Растителността, от която се добива е: бор, дива лавандула, мащерка, див риган, гръцка къпина, акониза /малък храст, който отделя малко нектар, но е богат източник на полен/. На цвят медът е от средно до тъмно кафяв. Дърветата тук цъфтят през два сезона- пролет и есен, което осигурява храна на пчелите практически през цялата година и нуждата от човешка намеса е сведена до нула. Традиционна е запарката от блатна мента с мед и скилидка чесън. Самите обитатели на острова казват, че голяма заслуга за дълголетието им допринася местния мед –рейки.. Той е толкова гъст, като фъстъченото масло и съдържа много витамини и хранителни вещества. Медът тук е смятан за панацея. Не случайно на 17 ноември 2010г. Юнеско обявява средиземноморската диета като цяло за нематериално културно наследство на човечеството!
Интересна е историята на Стаматис Мораитис. Бил изселник и от дълги годии живеел в САЩ. Когато един ден е диагностициран с карцином на белия дроб, потвърден от няколко светила в областта, той се завръща в родната Икария за остатъка от дните си. Не му давали повече от 9 месеца. След 40 години живот на острова, жив и здрав, на достолепните 98г. той се отправя към САЩ, за да се срещне с лекарите си. С изненада установява, че всички те са починали.
Друга причина за тяхното дълголетие се крие и в силната им социална връзка. Събират се, приказват си за това-онова, пият вино, танцуват, владеят времето си…Изглежда всичко е особено тук. Или просто любовта е навсякъде и най-вече самите икарийци излъчват любов!
Да поспреш, да забавиш ритъм, да съзерцаеш и да вкусиш, да изпразниш мисловните си дисаги от всякакъв товар и да се понесеш леко и свободно по тесните улички, сред цъфналите градини и соления въздух, а очите ти да мижат срещу напеклото слънце…следобед винаги е време за дрямка…с мед, любов, сродна душа…и някак тайнствено, по икарийски🙂
Снимки- Интернет

Когато една кауза е много, много важна нормално е хората и фирмите да се мобилизират, за да дойде промяната. А когато се раждат и креативни идеи, това вече е съзидание.

McHive е минимизирана реплика на Макдоналдс, досущ изглеждаща като по-големия си събрат отвън, но вместо касов апарат, фритюрник и места за сядане, в него има само редове от медени пити, предназначени за пчели.
Това е инициатива на шведския „Макдоналдс“. С цел да се намали негативното въздействие върху околната среда, на някои места „Макдоналдс“ започват да инсталират кошери на покривите си.
Много франчайзи в страната се присъединяват към каузата и също започват да заменят тревата около ресторантите си с цветя и растения, които са важни за благосъстоянието на дивите пчели.
В чест на Световния ден на пчелите (на 20 май), компанията за бързо хранене възложи на шведския дизайнер Никлас Нилсон да създаде най-малкия в света Макдоналдс „за да посрещне хиляди важни гости“. Той е снабден със златни арки, макдрайв гише и реклами по прозорците.
Отново по инициатива на Макдоналдс-Швеция рекламните пана по пътните артерии на страната са „проядени“ като от гигантски дървеници. Целта е дупчиците да са „стаи“ за пчели и диви опрашители, които в градска среда намират все по-трудно своя дом. Така билбордовете се превръщат в хотели за насекоми. На това народът би казал: С един куршум два заека! И с право!

Papa John’s третия по големина ресторант за пици в Америка, в английския си филиал, пуснал на пазара първата пица в света, създадена само за Нея! За пчелата! Пица за пчели! Целта е да се сенсибилизира обществото с планетарните проблеми, свързани с пчелите. Проектът се казва“ „Пица пчелно жило“. Състои се от истинско тесто, полен и малки цветове от диви цветя. Защото без пчелите пицата няма да я има, тъй като те са основните опрашители на доматите! Освен това марката предлага на своите клиенти малки пакети със семена за цветя, за да могат, които желаят, да посадят нови източници на полен. Креативно, нали?

Добрите идеи са навсякъде, наред с всичко останало!
И понякога са нужни просто добри помисли, за да ги докоснем…наред с всичко останало…!

Снимки :Интернет

По време на царуването на Шарл X, младият лекар и химик Пиер-Франсоа–Паскал Герлен (Guerlain), открива собствен магазин на улица Риволи в Париж. Там той твори своите чудни аромати- Espirit de Fleur (Душата цветята) и Senteurs de Champs (полски пътеки), като приготвя индивидуални парфюми на своите клиентки.
Пчелата се превръща в символ на тази компания: тя олицетворява усилената работа, скромността, социалната организираност и дисциплина в услуга на общото благо.
Популярността на компанията Герлен се разпространява толкова бързо, че през 1840г. магазинът се мести на улица Rue de la Paix, която днес е център на модата и лукса в цяла Европа.
През 1853 г. той историческия парфюм Eau de Cologne Imperiale, който е сватбен подарък за Наполеон III и испанската принцеса Евгения. Тя му дава званието „Почетен парфюмер на Нейно Височество“. През следващите десетилетия Герлен създава още няколко кралски композиции, сред които са поръчки за кралицата на Великобритания Виктория, кралица на Испания Изабела, династиите Романов и Вютенберг, московския двор.
Герлен и пчелите са свързани с дълга история: през 2017г. компанията създава Университет за пчелите- годишно събитие, което събира големи специалисти, за да се намират решения и да се прилагат най-утвърдените практики за защита на пчелите.
Герлен се интересува също и от пчелния мед, ценен заради неговите изключителни качества още от древността. Днес Герлен прилага неговите естествени цикатризиращи свойства в своите продукти. От остров Уесан, регион Бретан, екосистема, защитена от Юнеско, Герлен взема чист мед и пчелно млечице.
Abeille Royale е продуктова гама на Герлен: съчетание между науката и пчелата. От 10 години насам Герлен доказва научно ефикасността на пчелните продукти върху кожата. Той успешно интегрира Природа-Изследвания-Наука. Целейки опазване на природата той създава изключителни продукти!

Автор – Селището на пчелите

Снимки — Интернет

Лъжникът- странджанският исполин със свещени корени. Единственият! 

Има един мъдър исполин в нашата Странджа! Не се вижда ей така, трябва да го искаш, за да го намериш! Той е дълголетен старец – предизвиква уважение, лъха сигурност и тайнственост. Дори и по-младите дръвчета носят тази старост в себе си. Eдър омагьосан старец от друго време с груби изстрадали ръце, който здраво е стъпил на земята и е готов да те защити с мъдрост и подслон. Набит и тежък, ако тръгне да крачи из гората, цялата ще трепери и огъва изпод стъпките му. А-а-а ще ти проговори, но по силата на вековна магия е притихнал с огромната си осанка, горд и тежко е вкоренил отрудените си нозе. Дървото излъчва скрита топлина, може би атавистичен дар от далечното му минало. Не знам дали сте го виждали, но лъжникът излъчва добрина. Като го видях ми се прииска да го прегърна. Толкова бях мъничка до него…но се чувствах толкова спокойна и безгрижна. Усещайки някакво неясно доверие и приятелство в порив го прегърнах. И стоях така секунда, две, минута…сякаш бях прегърнала дядо и той с груба, но ласкава ръка ме милва и разказва сладкодумно приказка, която не чувам, но ми е безкрайно сладко…Наистина е магия това дърво!!!
Лъжникът, това е Странджанският дъб /лат: Quercus hartwissiana/. Реликтен вид, виреещ на територията на България единствено в Странджа. Древен вид и родоначалник на останалите наши дъбове. Включен е в Закона за биологичното разнообразие като реликтен вид, разпространен в Мала Азия и Кавказ. Първото сведение за лъжника в странджанската флора е направил проф.Борис Стефанов през 1923 година, сочейки че се среща единично или на малки групи. Обиколката на ствола му достига над 450 см.

Странджанският дъб носи народното наименование лъжник, защото народът се не лъже лесно. Една приказна лъжа на исполина. Или заблуда. Или тайна…като във всяка приказка…Това е неговата прилика с други наши дъбове – по листата прилича на източния горун, по кората – на цера, по жълъдите – на летния дъб, прилича и на благуна. Наричат го „желязното дърво“, защото освен че е много голямо, дървесината му е изключително здрава. В миналото нашите деди са я използвали за направа на килове и на ребра на кораби, оси на каруци.
Хипотезите за произхода на лъжника са две – Първата е , че той е част от оцелялата растителност след последния ледников период през терциера. Територията на Странджа е останала пощадена /или поне част от нея/. Така оцелял лъжника, зелениката, лавровишнята, тиса и др. Втората хипотеза: Привнесен е най-вероятно от представител на понтийско-евксинската флора. Факт е, че дъбът е бил тотемно растения за старите българи т.е свещено дърво през средните векове. Предполага се, че това е бил именно лъжникът. Има го в Северен Кавказ и в предпланините на Хималаите- местата на прародината Балхара. Изглежда прабългарите са носили със себе си жълъди, които са сеели край храмовете си и местата, където живеят. Горите с лъжници край Плиска, Силистра, Преслав не оцеляват. Историята му се свързва със 705г., когато кан Тервел получава Южното черноморие /област Загора/. Жълъдите са насадени край параклиса „Св.Илия“ в Кости- погранично селище. Кан Тервел е бил християнин, а също и част от прабългарите.Това логично обяснява защо дъбовете-лъжници в Кости са на над 1300 години!!!В момента са останали 12 лъжника там. Лъжници има и по други места в ПП Странджа.
Преди години, приживе, проф. Димитров засажда 40 фиданки покрай алеите в НИМ.Отглеждането им през първите години обаче не е лесна работа. Но с желание успяват! Младите фиданки са били „осиновени“ и пренесени в различни краища на България с цел да се пресече пътят, по който е тръгнал лъжника- този на динозаврите!
Посади лъжник- не убивай присмехулник!

Автор – Селището на пчелите 

Да пътуваш е прекрасно, едно приключение, когато си сам на себе си свой. А когато не мога да пътувам в реални мащаби, отивам далеееч, далеч с мисловен компас. 

Къде сме? На кръстопътя на Изтока и Запада една шепа светещи конфети привлича моряците и посетителите още от дълбоки времена. Малта! Говори се, че един от островите от архипелага Малта- райския остров Гозо е вдъхновил античния поет Омир да създаде митичния остров Огигия, дом на нимфата Калипсо, където Одисей прекарва 7 години като затворник на път за родната Итака.
Затворничество, белязано от пленителни картини и вкусове.

Визуален почерк на градовете и страните, цветовете се запечатват в ретината преди да залеем възприятието си с цвета на символиката. Онова, което остава като спомен от Малта дори и години, след като си я обгърнал с поглед, са нейните златисти цветове. Те са й спечелили прозвището „Остров от мед“. Причината- глобигерина / Globigerinida/ -варовит камък, характерен за геологията на Малта, от който архипелага искри в хиляди светлини.Гръцката дума « Мелита » е в основата на името на Малта, и значи „мед, пчела“. Преди приемането на еврото Малта е имала в обмен монета с образ на пчела.Това е страна с добри условия за пчеларство-слънцегреене, влага растителност /пореч, детелина, бабина дущица, портокалов цвят, бял синап, евкалипт, рожков/ и е известна със своя мед от Гозо. При все това има едва 215 пчелари на 3142 кошери. Годишната продукция е 40 800кг., средно 13кг. от кошер на година. Близо до Ксемксия /Xemxjia/ са намерени кошери, които датират отпреди повече от 2500 години. Става въпрос за глинени кошери, които някои съвременни пчелари продължават да използват, защото изглежда са много добре адаптирани за периодите на високи температури.Подобно на фино изсечени съкровища, малтийските градове като Мдина „притихналата“ се открояват от силно синьото на средиземноморската шир, уловили деликатно в себе си чудни контрасти на мед във всичките му разновидности…цяла палитра медени оттенъци! Наслада и ухание…на мед!

Автор – Селището на пчелите 

Снимки- Интернет

Хора, живеещи в…„тръвни”

Древност, начин на живот, голям град в миналото, долетял от третото хилядолетие преди Христа, днес малко градче, пълно с руини и интересни гледки, в Турция, близо до Урфа, на границата със Сирия – Харан, Кара (на лат. Carrhae), споменат още в Библията. Бащата на Ааврам се установил и починал тук. Братът на Ребека и тъст на Якоб също е живял тук според Книгата.

Гледката на големи тръвни привлича погледа отдалеч. С приближаването се вижда, че тръвните си имат „прелетна дъска“, тук-там тясна „горна прелка“, по-високи са от човешки бой.
През своя преход в историята човекът се е научил как да се адаптира към естествената си средата и да използва по оптимален начин ресурсите, които му се предоставят.
Всъщност това са жилищни постройки от 18 век, по подобие на пчелен кошер. Използвани са до 1980 година. Осъзнали предимствата на пчелните жилища, хората са ги интегрирали в жилищната си архитектура. Дебелите стени, измазани с кирпич, задържат хладината и държат горещото слънце навън през лятото. Покривите са като куполи и имат висок термичен капацитет- привличат и задържат топлите слънчеви лъчи като ги освобождават бавно в помещението през хладната нощ. Средната температура вътре е около 24 гр.С, докато навън може да е от 0 до 35 гр. Един добре програмиран древен климатик! Всеки свод е изграден от около 1400 кирпичени тухли. Къщите са устойчиви на силни ветрове и земетръси. Къщите-пчелни кошери имат малки и малко на брой прозорци, за да се минимизира заслепяващото слънце и циркулацията на топъл и студен въздух през деня и нощта. Полегатите склонове на покривите отбиват силните дъждове. Съединявани са помежду си със сводове, така че заможните хора са си правели многостайна къща. Днес са превърнати в музей.
Такава вернакуларна архитектура се среща и в Сирия, Камерун и показва, че има нещо общо между пчелата и човека- това е умението да се приспособява разумно към природната среда,
за да оцелее, без да й вреди!

Автор – Селището на пчелите 
Снимки-Интернет

След като Жоржи Амаду написа „Габриела- карамфил и канела“ следва да има медено продължение „Габриела- мед и канела“- обещаващо заглавие за аромат, страст и красота!:)

Хората от много култури, от векове наред, използват меда и канелата за лечение на здравословни проблеми. Народната мъдрост е запазила знанието за техните свойства и действието им като едно цяло. Китайската медицина например използва това чудно съчетание още 2000 години преди Христа както и аюрведичната медицина на Индия. Древните египтяни и римляни не правят изключение.

Срещат се два вида канела на пазара. Цейлонската канела /C. zeylanicum ou verum, днешна Шри Ланка/- царицата на канелата и китайската/индонезийската канела /Cinnamomum cassia ou aromaticum/, която е по-евтина и по-разпространена, поради способността на растението да вирее в по-широк ареал. Истинската канела е със светло кафяв цвят, докато касията /заместителят/ е с червеникаво-кафяв до тъмнокафяв цвят. Съдържанието на кумарини /токсично вещество/ в цейлонската канела е едва забележимо, отколкото в заместителя. Среща се освен в канелата, и в ягодите, черешите, кайсиите и лавандулата. Но при правилна употреба и двата вида канела имат своите терапевтични свойства. Характерният аромат и вкус се дължат на етеричното масло, съдържащо се в кората. Основната му съставка е инамалдехид (около 90%).  Канелата се използва под формата на дървесни пръчици или на прах. Смесвайки медът и канелата с топла вода се получава ароматен чай, със студена вода или плодов сок- освежаваща напитка. Но никога не смесвайте мед + канела във вряща вода, за да не се изгубят лечебните им свойства, генерирайки ХМФ в меда. 

Всичко, което ви трябва е : качествена канела, органичен мед, вода! Можете да си направете паста от мед и канела и просто да я намажете върху филийка хляб за закуска- ще ви предпази от болести и ще ви започне вкусно денят!

Препоръчително е мед с канела да се използва при:

• Акне– 3 с.л. мед + 1 к.л. канела на прах. Мажете предварително почистеното акне вечер и измивайте на сутринта. Апликира се всяска вечер в продължение на около 2 седмици. След този период процедурата се разрежда 3 пъти в седмицата
• Артрит – 1ч.ч. хладка вода + 2с.л. мед+1к.л. канела- сутрин и вечер
• Холестерол – 2 с.л. мед+2 к.л канела в 1 ч.ч вода
• Преумора /физическа и психическа/- всеки ден х ½ с.л. мед в чаша вода със щипка канела- сутрин и към 15,00ч. следобед, когато виталността на организма намалява.
• За отслабване – 1 ч.л. мед +1л.канела на прах, разтворени в 1 ч.ч. топла вода. Сутрин 30 мин. преди закуска се изпива сместта. Ускорява се метаболизмът. За здравословно отслабване съчетайте с подходящ хранителен режим.
• Флатуленция, “балониран“ корем – според изследвания от Индия и Япония сместта намалява газовете в организма и подуването на корема.
• Вирози /настинка,грип/– 1 с.л. затоплен мед /не горещ над 40 гр.С/ с ¼ л.канела за 3 дни. Помага и при хронична кашлица, освобождава синусите.
• За добро храносмилане– 2 с.л. мед поръсени с канела преди хранене
• За добър дъх – 1л.мед +1 л.канела, разтворени в топла вода. Правят се гаргара
• Инсомния – 1 с.л. мед и щипка канела, разтворени в хладка вода преди сън
• Ухапвания от насекомо – 2 с.л. хладка вода+1 с.л. мед+1 к.л. канела.

Имайте предвид:

Да не се консумират високи дози, средно х1 ч.л. /дневно /, от Цейлонската канела дозите могат да се увеличат. Консумацията от хора с бъбречни и чернодробни проблеми, от хора на терапия с антикоагулантни медикаменти,  да е след  консултация със специалист поради съдържанието на кумарини. В тези случаи се предпочита Цейлонската канела.

Да не се използва при деца под 2 годишна възраст .Не се препоръчва за бременни и кърмещи жени.

Автор – Селището на пчелите