Category: Блог

Да говориш за пчеларството е все едно да говориш за живота… Тема, която е безкрайна, винаги завършва с многоточие- във всеки един момент предстои дописване! Тема, за която ще се говори докато свят светува, която ще очарова и учи и винаги ще пази свои тайни. Тема, която ще буди спорове, но и ще обединява…с дела или с чувства …Пчеларството е наука, изкуство, светоглед, art de vivre както биха казали французите. То е труд в поезия и поезия в труд…мъка и радост- като във всеки живот по това синьо-зелено земно кълбо. Пчеларството е и страст, онази „Луна и грош“, която те кара по цели часове да наблюдаваш излитащите пчели или вдигнал пчелните рамки към слънцето да се взираш в тях докато те заболят очите и всеки път да виждаш нови и нови неща, понякога все едно четеш на длан- виждаш белезите на предстоящи събития и чакаш или действаш….ти решаваш…понякога картината е като палимпсест- не различаваш добре, мъчат те въпроси, недостигат знания… Тъгуваш, когато си далече, а когато си там оставаш единствен на земята- пчелите, ти и гората!…и като погледнеш хоризонта луната пак е там в сребристо сияние, но този път не избледнява, а се спуска с ясни очертания- пада нощта, часовете са станали мигове, загубваш ориентация за време, защото си се слял с него. Пчеларството е самотна дейност, а в него толква лесно забравяш самотата, ласкателството, суетата и всички онези човешки морални „висоти“ и социални условности, от които се смаляваш все повече и повече…Пречистваш се като след изповед, защото пчеларството е благородство, всеотдайност, любов…и се радваш като дете на сапунено мехурче, когато чуеш любимото пчелно „Бззззз“ и тъжиш, когато не си успял да опазиш пчелния живот…Пчеларството е и парадокс- то е и смирение и бунт, и правило и изключение, и дилема и решение…Пчеларството е тема без край, то е като пчелната работа- едни го започват, други го продължават…и него ще го има, докато в човека не умре и последната здравомислеща клетка.
Пчеларството е….енциклопедия с кодиран и по-явен смисъл и всеки сам научава и дава спрямо това кои страници е разлистил, прочел, между кои редове е разчел посланията и какво е осмислил…
и още, и още, и още …хиляди неща, по-грамадни от моето възприятие, от моите вълнения, от моите знания, но влезе ли един път в сърцето, носиш го докогато и сърцето!

автор: Селището на пчелите

„Потеглиха към следващата пчелна стая. Маги танцуваше по ръбчетата на пчелните килийки, но внимаваше да не падне в тях. Чувстваше се лека, все едно пантофките й бяха от бели облачета. Следващата стая бе шарена фантазия. Пчелните художници бяха я изрисували в чудни цветове: червено, розово, оранжево, кафяво и лилаво, а отгоре бяха поръсили магичен прах. Това бе истинска съкровищница от пчелен прашец.“

Из „Маги в селището на пчелите“, Е.Стойчева

Пчелният прашец, в сравнение с останалите пчелни продукти, съдържа най-голямо количество и най-различни витамини, които го правят „природен витаминен концентрат“ пише П. Починкова. Сдруги думи той е определян като супер храна.

Kакво представлява пчелният прашец?

Той е продукт на цветния прашец /мъжките полови клетки на растенията, заключени в техните мъжки полови органи – тичинките/. Със събирането на цветен прашец пчелите осъществяват и друга изключително важна дейност: опрашването. Достигайки до тичинките, прашецът полепва по тялото и крачетата на пчелите, които правят от него топчета с помощта на мед и нектар. Тяхното приблизително тегло е 5-6гр. Всяко топче съдържа около 100 000 поленови зърна. В една килийка могат да се съберат около 20 товара прашец от една пчела по данни на доц. д-р. Динко Динков

След като оформят прашецови топчета, пчелите ги слагат в „кошничките“ си, намиращи се в областта на задните крачета. Щом пристигне в кошера, пчелата-събирачка поставя събраните поленови топчета във восъчните килийки. Оттам работата поемат други пчели, които притискат прашеца с главиците си и го обогатяват с нови количества мед и слюнчести секрети.

Показания за прием

Показани за лечение с пчелен прашец са:

• анемии от различно естество;
• астения;
• стомашно-чревни заболявания
• атеросклероза; понижава количеството на липопротеините „лошия“ холестерол
• при проблеми с простатата;Рутинът укрепва стените на кръвните клетки, подобрява коагулацията, нормализира високото кръвно налягане;
• хепатит, чернодробни проблеми;
• неврози;
• за възстановяване след боледуване, за възстановяването на мускулите след активна дейност, осигурява повишена издръжливост,
• засилва имунната система /превенция срещу вирусни и възпалителни заболявания/;
• забавя преждевременното стареене на клетките;
• при провеждане на диети за отслабване, поради ниското си съдържание на калории и усещането за ситост, което оставя. Той е добра алтернатива на месото при вегетарианци и др.

Как да го приемаме?

За възрастни: Профилактичната доза за прием е х15гр.дн. преди хранене /една стандартна препълнена с. л/. Лечебната доза при поленотерапия може да се увеличи, например х15гр. два пъти на ден преди храна.

При деца от 6 до 12г. се препоръчва 10 гр. дн. /една стандартна равна с.л./, а при деца от 3 до 5 г. – 5гр.дн. /една стандартна равна ч.л./

Поради съдържащите се алергени /полен/ следва да се тества поносимостта на организма към него с провеждането на тест за алергичност или с минимален начален прием, който постепенно да се увеличи до горепосочените дози при деца и възрастни.

При прием на цветен прашец от деца между 3г. и 5г. е уместно провеждане на консултация с педиатър.

Прашецът може да се приема разтворен в мед  /съотношение 1:1 или 1:2/, кисело мляко , сок, смути или друга напитка. Добре е да го оставите накиснат няколко часа в избраната течност, за да се разтвори добре обвивката му и да се усвои на 100% от организма. Препоръчително е провеждането на два тримесечни курса с прием на прашец – началото на зимата и началото на лятото. След това се прави почивка. За добри резултати продължителността на прием не бива да е по-малка от месец и половина.

Алергия! Въпреки че прашецът се използва от алерголози за третиране на някои алергии, възможно е след прием да се получи обрив и сърбеж по тялото, подпухнали очи, гадене, повръщане, тежест в стомаха, чувство на задух. В тези случаи приемът е противопоказан и трябва да се преустанови веднага.

Как да съхраняваме пчелния прашец!

Изключително важно е правилното съхранение на продукта. Свежият прашец съдържа между 20-30% влага, което е предпоставка за плесенясване. Поради тази причина той се суши в специални сушилни, следвайки определен алгоритъм на поведение, за да се намали влагата и да се запазят полезните му свойства. Влажността на прашеца трябва да е до 12 %. Следва да се съхранява между 0гр. и 4гр. по Целзий, на сухо и тъмно място /много негативно влияние оказва пряката слънчева светлина/ за период от 6 месеца до 12 месеца. След този срок, дори и при правилно съхранение, прашецът прогресивно влошава качествата си, между 40-50% след една година, а след две години не представлява хранителна ценност /по данни на Починкова/. При съхранение в отворени съдове прашецът поема влага отвън. Вследствие увеличава водното си съдържание и поради естественото наличие на дрожди и микроорганизми в него се наблюдават процеси на прокисване и алкохолна ферментация. Доц. Д. Динков предупреждава, че при дълго съхранение при по-висока влажност и ниска хигиена на добив прашецът плесенясва. Плесените от своя страна са токсични за човека вещества – най-често охра-и алфа токсини.

Какъв е общият му химичен състав?

Формата, цветът и съставът на поленовите зърна са специфични за всеки вид растение.

Най-общо пчелният прашец съдържа вит. А, вит. Е, вит. С, тиамин, рибофлавин, ниацин, вит. В6, фолиева киселина, пантотенова киселина, биотин, каротин, минерални вещества – калий, магнезий титан, стронций, сребро, цинк, мед, хром кобалт молибден, никел, сребро, цинк, мед, фосфор, желязо, калций и др., белтъци, захари, въглехидрати – глюкоза, фруктоза захароза, арабиноза, рибоза, галактоза, рафиноза, нишесте, целулоза, лактоза и др., аминокиселини – аргинин, изолевцин, хистидин, левцин, лизин, метионин, фенилаланин, триптофан, глицин, аспарфин, глутамин, пролин, цистеин и др.

Всъщност прашецът съдържа всички незаменими за човека аминокиселини. Той е богат на пигменти и ензими – инвертаза, каталаза, амилаза, рибонуклеаза, фосфатаза и др. Съдържат се и биологично активни вещества с хормоноподобно действие /фитохормони/.

Важно!!! Прашецът не бива да се събира от райони с активно земеделие, след пръскане с пестициди, край пътища и промишлени предприятия!

Той е индикатор на замърсявания! Интересен факт е, че днес пчелният прашец се прилага в отчитане замърсяванията на околната среда. При събирането на прашец, пчелите вземат заедно с него и тежките метали и всякакъв друг вид замърсители. След анализ на прашеца може да се установят замърсителите и степента на замърсяване на даден район или площи, т.е пчелният прашец играе ролята на „контролен орган“.

Nota bene ! Прашецът, които Ви предлагаме от Селището на пчелите е събиран посредством прашецоуловители т.е директно е „взет“ от кошничките на пчелите, още преди да е внесен за съхранение в кошера. Тъй като той е от първостепенно значение за развитието на пчелното семейство, ние събираме само такова количество, което не вреди на живота на пчелите /между 10 и 20%/.

Пчелна екскурзия… защото „Логиката ще ви отведе от А до Я, въображението – навсякъде“

Тръгнали сме отново с раница вдъхновение, далеееч през девет морета към десетото. Малака! Столица на едноименния щат Малака в Малайзия. Разположен недалеч от Куала Лумпур, столицата на Малайзия, този град има всички основания да бъде цветна смесица от континенти и традиции. Предпочитана дестинация за меден месец, заради красивите пейзажи и екзотика. Обект е на ЮНЕСКО- световното културно наследство. Въпреки многобройните места за посещение: Baba and nyonya house museum, Църквата „Св. Павел“, улица „Джонкер“, Stadthuys- музеят на историята и етнографията, музеят Malacca sultanate palace, храмът Cheng Hoon Teng Temple, въртящата се кула Menara taming sari, ние сме духом тук, за да посетим пчелната галерия в Малака- посрещат ни големи табели, стотици пчели и пчелни килийки, 100 нюанса жълто и усмихнати хора с изгорели от слънцето лица. В центъра на всяко изречение, на всяка картина е животът на пчелата, видян и в профил и в анфас. Разказват за живота на пчелите, можеш да си купиш вкусен мед от производител. Мен най-напред би ме привлякал тригонския мед, добиван от пчелите без жило- Trigona Thoracica. Всъщност това е една световна туристическа атракция, отворена от Giant B- брандовото име на най-големия производител на мед в Малайзия, основан през 1978г. Експозицията включва различни видове пчели, пчелни кошери, обяснение за значението на пчелите, история на пчеларството и разбира се нагледно се показва какви продукти се добиват от кошера- с дегустация най-напредСлед слушането на една Вавилонска кула от езици и наречия, отпиваме за отмора глътка teh Tarik с много пяна, a вкусът от тригонския мед остава като пожелание за Коледен подарък…🍯

автор:Селището на пчелите

Светът е уникален, дори когато е мъгляв! Толкова е голям, че понякога фантасмагорията става наяве, а реалността се отдръпва в съня… Дали е лудост, атавизъм или страст…въпрос на очите, които гледат и на гърдите, които дишат!
Тези фотоси са на големия френски фотограф Турнуре, заснет на 20км. от Еверест. На отвесна скала от височина между 20-60м. има 8пчелни гнезда на Apis dorsata laboriosa /огромната Хималайска пчела/. Тя не подлежи на опитомяване, но дава много мед от рододендрон /ако успееш да я стигнеш/, мед който е наричан „луд мед“ с червен цвят. Медът е полезен, но в по-големи количества е халюциногенен.
Да! Светът е голям…и ние сме част от него…мъгляв или кристален…смисълът е в уникалността…а всичко и всички сме такива- скрито или наяве!

Селището на пчелите

Пладне е. Лятоска. Рекохме да подим към пчелинът. Имахме омук’ още по първи петли, ама като имаш госк’е, не може, сатаксваш се. Най-напреш лангиди опържихме, сръбнахме по едно кафе, дойде ни меракът и хоп набихме гурътъ. Откъде пъкят се чуваха кулките. Отпреш нас пълни поляните с билк’е и мак- вряд червено,червено като странджанско мехле. Пък горещо, марань. Слънцето отгоре се ухилило като сцепена карпуза и цялата мирия трепка като разхлопано сърце, кое дофтурски заръки не фати. Що да сторим? Сенчица потърсихме под една ей толчова гърница! Лискято гъсти, хладинка. Да имаше и един проскефел да се опинем малко, че да ни се прифати почивкята. Язък, врисле тъдява нямаше! Пък аз викам на юлдашату: „Ми се скасвайте. Пчелинът не е далеко, там одъ ше найдем.“ Та похортувахме криво-ляво, ама и ние като сюрията офце и дремни шилета, които пладнуваха под церът, преживяхме думите. Лискято на гърницата потреперваха като синци и до нас дохудаше малко хладинка. Хеле починахме и тръгнахме пак. Газиш напред врят скакалье рипкат и една голяма желва ни мина пъкят. Катгъче още не бяха засвяткали бластуните. Туй всичкото харманя е било думам аз. Сега е гуръ. Гюрлукът ни бавеше, вардехме се от змии. Това място не ги правеше, ама нейсе… Това място правеше много кишелици. Ей онуй дърво там-тварено, чак се беше изчепило от плод. Кита и тя църна търчеше тъдява, фиркаше в тая одуша пилетата, пък те на инат фъркаха още по-нависоко, а тя отдолу урсуз джавкаше. Гошоглави минахме леката бърчина и видехме зунички. Ей тук-там се червенеят . Кусахме ги- благи, мирисат, хубост! Скинахме ги вряд. Ръките лепнат, една стиска удъ да имаше да ги умием, ама няма. И блейоци като пешкеши за малко да ни повали един клон, запречил пътеката. Ама разклонен точно като бунела! Айол!На хората в гурътъ катгъче все ни трябва някоя вагюлица. Все гражданя,я. Ту някой трън’ ще ни вчепка, ту някоя вяйка ще ни шибне лицето. На нашите госк’е вътъкът им взе да излиза, ищяхът понамаля като цурцулица в тиган. Сбърчиха вежг’е. Белким Селището им се понрави. Скоро ще стане белни. Разгеле като свървяхме надолу насред курията се видя вратника на пчелинът. Като видя пчелите ми иде да плеша от радост. Те добре се сгадаха с природата. Времето бе пригодило, мелура- бол. Нашият скопосан пчелар бе сколасал да им даде мегдан за работа. Целият орталък смълчан, пчелинът като хорище посряд празник. Жу-жу та носи мирията. Не бяха паратики нашите пчелици! Викам аз: „Добря дохте“, пък госкяту „Добря нахте“, понаучили някоя и друга нашенска дума за адет и продължават гордо:“ Пу-пу да не го фатят уроци!“. Пчеларят ни, най-окумуш, заразказва за живота на Селището. Зинаха от почуда. Никога не се били замисляли за туй чудо. Къдешът от пушилките отиваше в них гьотере. Отначало извръщаха лицe, че дръсти, но отпосле обръгнаха. Сядаха за малко на някой кам’ен, пийваха одъ и бързаха да се върнат при нас. Най- после отворих сакулят, опинах софрата, нарязахме самунят на фъргънье и нагостихме с туй-онуй свъртянковците. Подканих:“Ми се освяняйте, опрятайте се!“. Рукна гайдата, викнахме няколко пясми, най-напреш „Ясен месец“, нищо, че беше пладнина. Агале-агале, пясн’я след пясн’ я, излезе ветрец, отпуснаха се сърцата. Угадих, че май няма да си подим по видело. Какво пък, и без това по темно започваше панагирят в селу,с жура гайдите, с кунизмите… 

Ката ден животът тук тече по свой си закон, комай днес е различно? Пчелите ще речеш, че фъркат гьотере, а те работят тертеплийската…Омайват те! И на утрешният ден светът ти пак тук се сбира и струята на животът за тебе само тука, живо врисле, бруфка или силма цицериса!Тук!

Заобиколени сме от невероятни неща- хора, места, емоции… Чудесата са около нас и в нас! Понякога трудно ги проумяваме, но всеки път изпълват мислите ни с възторг…и си даваме сметка колко много не знаем за света, в който живеем, а колко много претенции имаме…

Отвсякъде синьо Егейско море, чисто като сълза на новородено, тишина, усмихнати лица, сякаш от друго време. Тук тиктакането на часовника е изчезнало, никой не бърза за никъде. Денят си тече, зародил се в зората на времето и за напредването му съдиш по мястото на слънцето. Икария- един от хилядите гръцки острови. Площ от 255 кв. километра , на около 10 часа от Атина по море. Митологията ни разказва за Икар, който, за да полети, си направил криле, намазани с восък. Когато доближил слънцето восъкът се разтопил, обгорели крилете и той паднал край бреговете на острова. Оттам идва името му.
Островът, на който хората забравят да умрат! казва Dan Buettner от National Geographic. Екологично чист район, който все още не е инвазиран от туристите с едни от най-чистите в света минерални извори. Всяко растение тук расте в естествена среда, диво и необезпокоявано! Икария е една от сините зони на планетата. Това са такива региони от Земята, където хората се радват на завидно дълголетие. Например Окинава в Япония, Централна Сардиния, град Лома Линда в Калифорния… В Икария продължителността на живота е над 90 години!
Денят на икарийци започва с мед, прясно козе мляко и сирене, чай от салвия, картофи, зелени сезонни зеленчуци. Медът в Икария е на особена почит. Рядко в менюто им присъства рафинираната захар. Растителността, от която се добива е: бор, дива лавандула, мащерка, див риган, гръцка къпина, акониза /малък храст, който отделя малко нектар, но е богат източник на полен/. На цвят медът е от средно до тъмно кафяв. Дърветата тук цъфтят през два сезона- пролет и есен, което осигурява храна на пчелите практически през цялата година и нуждата от човешка намеса е сведена до нула. Традиционна е запарката от блатна мента с мед и скилидка чесън. Самите обитатели на острова казват, че голяма заслуга за дълголетието им допринася местния мед –рейки.. Той е толкова гъст, като фъстъченото масло и съдържа много витамини и хранителни вещества. Медът тук е смятан за панацея. Не случайно на 17 ноември 2010г. Юнеско обявява средиземноморската диета като цяло за нематериално културно наследство на човечеството!
Интересна е историята на Стаматис Мораитис. Бил изселник и от дълги годии живеел в САЩ. Когато един ден е диагностициран с карцином на белия дроб, потвърден от няколко светила в областта, той се завръща в родната Икария за остатъка от дните си. Не му давали повече от 9 месеца. След 40 години живот на острова, жив и здрав, на достолепните 98г. той се отправя към САЩ, за да се срещне с лекарите си. С изненада установява, че всички те са починали.
Друга причина за тяхното дълголетие се крие и в силната им социална връзка. Събират се, приказват си за това-онова, пият вино, танцуват, владеят времето си…Изглежда всичко е особено тук. Или просто любовта е навсякъде и най-вече самите икарийци излъчват любов!
Да поспреш, да забавиш ритъм, да съзерцаеш и да вкусиш, да изпразниш мисловните си дисаги от всякакъв товар и да се понесеш леко и свободно по тесните улички, сред цъфналите градини и соления въздух, а очите ти да мижат срещу напеклото слънце…следобед винаги е време за дрямка…с мед, любов, сродна душа…и някак тайнствено, по икарийски🙂
Снимки- Интернет

Когато една кауза е много, много важна нормално е хората и фирмите да се мобилизират, за да дойде промяната. А когато се раждат и креативни идеи, това вече е съзидание.

McHive е минимизирана реплика на Макдоналдс, досущ изглеждаща като по-големия си събрат отвън, но вместо касов апарат, фритюрник и места за сядане, в него има само редове от медени пити, предназначени за пчели.
Това е инициатива на шведския „Макдоналдс“. С цел да се намали негативното въздействие върху околната среда, на някои места „Макдоналдс“ започват да инсталират кошери на покривите си.
Много франчайзи в страната се присъединяват към каузата и също започват да заменят тревата около ресторантите си с цветя и растения, които са важни за благосъстоянието на дивите пчели.
В чест на Световния ден на пчелите (на 20 май), компанията за бързо хранене възложи на шведския дизайнер Никлас Нилсон да създаде най-малкия в света Макдоналдс „за да посрещне хиляди важни гости“. Той е снабден със златни арки, макдрайв гише и реклами по прозорците.
Отново по инициатива на Макдоналдс-Швеция рекламните пана по пътните артерии на страната са „проядени“ като от гигантски дървеници. Целта е дупчиците да са „стаи“ за пчели и диви опрашители, които в градска среда намират все по-трудно своя дом. Така билбордовете се превръщат в хотели за насекоми. На това народът би казал: С един куршум два заека! И с право!

Papa John’s третия по големина ресторант за пици в Америка, в английския си филиал, пуснал на пазара първата пица в света, създадена само за Нея! За пчелата! Пица за пчели! Целта е да се сенсибилизира обществото с планетарните проблеми, свързани с пчелите. Проектът се казва“ „Пица пчелно жило“. Състои се от истинско тесто, полен и малки цветове от диви цветя. Защото без пчелите пицата няма да я има, тъй като те са основните опрашители на доматите! Освен това марката предлага на своите клиенти малки пакети със семена за цветя, за да могат, които желаят, да посадят нови източници на полен. Креативно, нали?

Добрите идеи са навсякъде, наред с всичко останало!
И понякога са нужни просто добри помисли, за да ги докоснем…наред с всичко останало…!

Снимки :Интернет

По време на царуването на Шарл X, младият лекар и химик Пиер-Франсоа–Паскал Герлен (Guerlain), открива собствен магазин на улица Риволи в Париж. Там той твори своите чудни аромати- Espirit de Fleur (Душата цветята) и Senteurs de Champs (полски пътеки), като приготвя индивидуални парфюми на своите клиентки.
Пчелата се превръща в символ на тази компания: тя олицетворява усилената работа, скромността, социалната организираност и дисциплина в услуга на общото благо.
Популярността на компанията Герлен се разпространява толкова бързо, че през 1840г. магазинът се мести на улица Rue de la Paix, която днес е център на модата и лукса в цяла Европа.
През 1853 г. той историческия парфюм Eau de Cologne Imperiale, който е сватбен подарък за Наполеон III и испанската принцеса Евгения. Тя му дава званието „Почетен парфюмер на Нейно Височество“. През следващите десетилетия Герлен създава още няколко кралски композиции, сред които са поръчки за кралицата на Великобритания Виктория, кралица на Испания Изабела, династиите Романов и Вютенберг, московския двор.
Герлен и пчелите са свързани с дълга история: през 2017г. компанията създава Университет за пчелите- годишно събитие, което събира големи специалисти, за да се намират решения и да се прилагат най-утвърдените практики за защита на пчелите.
Герлен се интересува също и от пчелния мед, ценен заради неговите изключителни качества още от древността. Днес Герлен прилага неговите естествени цикатризиращи свойства в своите продукти. От остров Уесан, регион Бретан, екосистема, защитена от Юнеско, Герлен взема чист мед и пчелно млечице.
Abeille Royale е продуктова гама на Герлен: съчетание между науката и пчелата. От 10 години насам Герлен доказва научно ефикасността на пчелните продукти върху кожата. Той успешно интегрира Природа-Изследвания-Наука. Целейки опазване на природата той създава изключителни продукти!

Автор – Селището на пчелите

Снимки — Интернет

Лъжникът- странджанският исполин със свещени корени. Единственият! 

Има един мъдър исполин в нашата Странджа! Не се вижда ей така, трябва да го искаш, за да го намериш! Той е дълголетен старец – предизвиква уважение, лъха сигурност и тайнственост. Дори и по-младите дръвчета носят тази старост в себе си. Eдър омагьосан старец от друго време с груби изстрадали ръце, който здраво е стъпил на земята и е готов да те защити с мъдрост и подслон. Набит и тежък, ако тръгне да крачи из гората, цялата ще трепери и огъва изпод стъпките му. А-а-а ще ти проговори, но по силата на вековна магия е притихнал с огромната си осанка, горд и тежко е вкоренил отрудените си нозе. Дървото излъчва скрита топлина, може би атавистичен дар от далечното му минало. Не знам дали сте го виждали, но лъжникът излъчва добрина. Като го видях ми се прииска да го прегърна. Толкова бях мъничка до него…но се чувствах толкова спокойна и безгрижна. Усещайки някакво неясно доверие и приятелство в порив го прегърнах. И стоях така секунда, две, минута…сякаш бях прегърнала дядо и той с груба, но ласкава ръка ме милва и разказва сладкодумно приказка, която не чувам, но ми е безкрайно сладко…Наистина е магия това дърво!!!
Лъжникът, това е Странджанският дъб /лат: Quercus hartwissiana/. Реликтен вид, виреещ на територията на България единствено в Странджа. Древен вид и родоначалник на останалите наши дъбове. Включен е в Закона за биологичното разнообразие като реликтен вид, разпространен в Мала Азия и Кавказ. Първото сведение за лъжника в странджанската флора е направил проф.Борис Стефанов през 1923 година, сочейки че се среща единично или на малки групи. Обиколката на ствола му достига над 450 см.

Странджанският дъб носи народното наименование лъжник, защото народът се не лъже лесно. Една приказна лъжа на исполина. Или заблуда. Или тайна…като във всяка приказка…Това е неговата прилика с други наши дъбове – по листата прилича на източния горун, по кората – на цера, по жълъдите – на летния дъб, прилича и на благуна. Наричат го „желязното дърво“, защото освен че е много голямо, дървесината му е изключително здрава. В миналото нашите деди са я използвали за направа на килове и на ребра на кораби, оси на каруци.
Хипотезите за произхода на лъжника са две – Първата е , че той е част от оцелялата растителност след последния ледников период през терциера. Територията на Странджа е останала пощадена /или поне част от нея/. Така оцелял лъжника, зелениката, лавровишнята, тиса и др. Втората хипотеза: Привнесен е най-вероятно от представител на понтийско-евксинската флора. Факт е, че дъбът е бил тотемно растения за старите българи т.е свещено дърво през средните векове. Предполага се, че това е бил именно лъжникът. Има го в Северен Кавказ и в предпланините на Хималаите- местата на прародината Балхара. Изглежда прабългарите са носили със себе си жълъди, които са сеели край храмовете си и местата, където живеят. Горите с лъжници край Плиска, Силистра, Преслав не оцеляват. Историята му се свързва със 705г., когато кан Тервел получава Южното черноморие /област Загора/. Жълъдите са насадени край параклиса „Св.Илия“ в Кости- погранично селище. Кан Тервел е бил християнин, а също и част от прабългарите.Това логично обяснява защо дъбовете-лъжници в Кости са на над 1300 години!!!В момента са останали 12 лъжника там. Лъжници има и по други места в ПП Странджа.
Преди години, приживе, проф. Димитров засажда 40 фиданки покрай алеите в НИМ.Отглеждането им през първите години обаче не е лесна работа. Но с желание успяват! Младите фиданки са били „осиновени“ и пренесени в различни краища на България с цел да се пресече пътят, по който е тръгнал лъжника- този на динозаврите!
Посади лъжник- не убивай присмехулник!

Автор – Селището на пчелите 

Да пътуваш е прекрасно, едно приключение, когато си сам на себе си свой. А когато не мога да пътувам в реални мащаби, отивам далеееч, далеч с мисловен компас. 

Къде сме? На кръстопътя на Изтока и Запада една шепа светещи конфети привлича моряците и посетителите още от дълбоки времена. Малта! Говори се, че един от островите от архипелага Малта- райския остров Гозо е вдъхновил античния поет Омир да създаде митичния остров Огигия, дом на нимфата Калипсо, където Одисей прекарва 7 години като затворник на път за родната Итака.
Затворничество, белязано от пленителни картини и вкусове.

Визуален почерк на градовете и страните, цветовете се запечатват в ретината преди да залеем възприятието си с цвета на символиката. Онова, което остава като спомен от Малта дори и години, след като си я обгърнал с поглед, са нейните златисти цветове. Те са й спечелили прозвището „Остров от мед“. Причината- глобигерина / Globigerinida/ -варовит камък, характерен за геологията на Малта, от който архипелага искри в хиляди светлини.Гръцката дума « Мелита » е в основата на името на Малта, и значи „мед, пчела“. Преди приемането на еврото Малта е имала в обмен монета с образ на пчела.Това е страна с добри условия за пчеларство-слънцегреене, влага растителност /пореч, детелина, бабина дущица, портокалов цвят, бял синап, евкалипт, рожков/ и е известна със своя мед от Гозо. При все това има едва 215 пчелари на 3142 кошери. Годишната продукция е 40 800кг., средно 13кг. от кошер на година. Близо до Ксемксия /Xemxjia/ са намерени кошери, които датират отпреди повече от 2500 години. Става въпрос за глинени кошери, които някои съвременни пчелари продължават да използват, защото изглежда са много добре адаптирани за периодите на високи температури.Подобно на фино изсечени съкровища, малтийските градове като Мдина „притихналата“ се открояват от силно синьото на средиземноморската шир, уловили деликатно в себе си чудни контрасти на мед във всичките му разновидности…цяла палитра медени оттенъци! Наслада и ухание…на мед!

Автор – Селището на пчелите 

Снимки- Интернет