Category: Блог

Хората в графа – специални!

Заобиколени сме от невероятни неща- хора, места, емоции… Чудесата са около нас и в нас! Понякога трудно ги проумяваме, но всеки път изпълват мислите ни с възторг…и си даваме сметка колко много не знаем за света, в който живеем, а колко много претенции имаме…

Отвсякъде синьо Егейско море, чисто като сълза на новородено, тишина, усмихнати лица, сякаш от друго време. Тук тиктакането на часовника е изчезнало, никой не бърза за никъде. Денят си тече, зародил се в зората на времето и за напредването му съдиш по мястото на слънцето.  Икария- един от хилядите гръцки острови. Площ от 255 кв. километра , на около 10 часа от Атина по море. Митологията ни разказва за Икар, който, за да полети, си направил криле, намазани с восък. Когато доближил слънцето восъкът се разтопил, обгорели крилете и той паднал край бреговете на острова. Оттам идва името му.

Островът, на който хората забравят да умрат! казва DanBuettner от NationalGeographic. Екологично чист район, който все още не е инвазиран от туристите с едни от най-чистите в света минерални извори. Всяко растение тук расте в естествена среда, диво и необезпокоявано! Икария е една от сините зони на планетата. Това са такива региони от Земята, където хората се радват на завидно дълголетие. Например Окинава в Япония, Централна Сардиния, град Лома Линда в Калифорния… В Икария продължителността на живота е над 90 години!

Денят на икарийци започва с мед, прясно козе мляко и сирене, чай от салвия, картофи, зелени сезонни зеленчуци. Медът в Икария е на особена почит. Рядко в менюто им присъства рафинираната захар. Растителността, от която се добива е: бор, дива лавандула, мащерка, див риган, гръцка къпина, акониза /малък храст, който отделя малко нектар, но е богат източник на полен/. На цвят медът е от средно до тъмно кафяв. Дърветата тук цъфтят през два сезона- пролет и есен, което осигурява храна на пчелите практически през цялата година и нуждата от човешка намеса е сведена до нула. Традиционна е запарката от блатна мента с мед и скилидка чесън.  Самите обитатели на острова казват, че голяма заслуга за дълголетието им допринася местния мед –рейки.. Той е толкова гъст, като фъстъченото масло и съдържа много витамини и хранителни вещества. Медът тук е смятан за панацея. Не случайно на 17 ноември 2010г. Юнеско обявява средиземноморската диета като цяло за нематериално културно наследство на човечеството!

Интересна е историята на Стаматис Мораитис. Бил изселник и от дълги години живеел в САЩ. Когато един ден е диагностициран с карцином на белия дроб, потвърден от няколко светила в областта, той се завръща в родната Икария за остатъка от дните си. Не му давали повече от 9 месеца. След 40 години живот на острова, жив и здрав, на достолепните 98г. той се отправя към САЩ, за да се срещне с лекарите си. С изненада установява, че всички те са починали.

Друга причина за тяхното дълголетие се крие и в силната им социална връзка. Събират се, приказват си за това-онова, пият вино, танцуват, владеят времето си…Изглежда всичко е особено тук. Или просто любовта е навсякъде и най-вече самите икарийци излъчват любов!

Да поспреш, да забавиш ритъм, да съзерцаеш и да вкусиш, да изпразниш мисловните си дисаги от всякакъв товар и да се понесеш леко и свободно по тесните улички, сред цъфналите градини и соления въздух, а очите ти да мижат срещу напеклото слънце…следобед винаги е време за дрямка…с мед, любов, сродна душа…и някак тайнствено по икарийскиJ

Автор: Селището на пчелите

Мановият мед очарова като прочетена поема, която колкото и да препрочиташ все нов смисъл намираш. Като кулинарен шедьовър, който съчетава изкуството и земята…За да се  удължи насладата обаче, мановият мед /като всеки продукт/ трябва да се съхранява по правилния начин. Това е уважение и към труда на пчелите!

Трайност: По принцип медът е най-трайният хранителен продукт (неограничена трайност) – при правилно съхранение, той запазва антисептичните си качества и никога не плесенясва. В гробницата на Тутанкамон например са открити затворени съдове с мед на около 2000 години, който не бил развален…

Влага: Обичащите манов мед е редно да знаят, че той eмного деликатен мед, хигроскопичен и лесно поема външната влага. Вследствие започва да киселее, вкисва се /дори и от обида, че не е получил правилното отношение/.Дори и да бъде изваден добре узрял /по лабораторен анализ водното му съдържание да е под 21%/,  ако не се съхранява на сухо място, мановият мед може да вкисне и да стане  негоден за консумация

Нe ce пpeпopъчвa съхранение в xлaдилниĸ, тъй ĸaтo тaм нивoтo нa влaгaтa e пo-виcoĸо.

Миризми и аромати– Мановият мед поема лесно и миризмите, които го заобикалят. He бивa дa ce cъxpaнявa нa eднo мяcтo c тypшии, риба, пoдпpaвĸи, перилни препарати, бои, есенции и дp. Винаги тpябвa дa бъдe дoбpe зaтвopeн и дa нe бъдe ocтaвян нa пpяĸ ĸoнтaĸт c въздyxa. Ароматът на меда се дължи на етеричните растителни масла, те обаче се изпаряват много лесно и бързо.

Фaĸтopитe, oĸaзвaщи нaй-гoлямo влияниe въpxy ĸaчecтвaтa нa пчeлния мeд /вкл.мановия мед/ пo вpeмe нa нeгoвoтo cъxpaнeниe ca:

• Тeмпepaтypa;
• Влaжнocт;
• Експозиция на слънце/Пpяĸa cлънчeвa cвeтлинa;
• Опaĸoвĸa/cъд.

Aĸo медът бъде зaгpят нaд 40-45гр.С, тoгaвa вĸycът и apoмaтът мy нe измeннo ce влoшaвaт, цвeтът ce пpoмeня и гoлямa чacт oт пoлeзнитe мy cвoйcтвa нaмaлявaт.

Не затопляйте пчелен мед в миĸpoвълнoвa фypна, не го дръжте и в близост до нея.

Къде да го съхраняваме?

Kyxнeнcĸият шĸaф e eднo идeaлнo мяcтo зa cъxpaнeниe нa пчeлния мeд нa cтaйнa тeмпepaтypa, тъй ĸaтo пpяĸaтa cлънчeвa cвeтлинa cъщo e eдин oт нe пpиятeлитe нa мeдa. Aĸo бъдe излoжeн нa обилна cлънчeвa cвeтлинa пoвeчe oт 48 ч.,  тoй гyби ĸaчecтвaтa cи.

Опаковките, изпoлзвaни пpи дoбив, тpaнcпopт, пpepaбoтĸa и cъxpaнeниe нa пчeлeн мeд тpябвa дa oтгoвapят нa изиcĸвaниятa нa „Hapeдбaтa зa изиcĸвaниятa ĸъм мaтepиaлитe и пpeдмeтитe oт плacтмacи, пpeднaзнaчeни зa ĸoнтaĸт c xpaни“ и „Hapeдбaтa зa изиcĸвaниятa ĸъм мaтepиaлитe и пpeдмeтитe, paзлични oт плacтмacи, пpeднaзнaчeни зa ĸoнтaĸт c xpaни“. Препоръчва се използването на херметично затворени стъклени, глинени, порцеланови, керамични и дървени съдове. Ha пpaĸтиĸa зa ĸoнcyмaция y дoмa нaй-пoдxoдящи cи ocтaвaт cтъĸлeнитe бypĸaни. Медът не бива да се съхранява в метални съдове (като железни или ламаринени поцинковани съдове), заради киселините, съдържащи се в него.

Haй-бъpзoтo и лecнo пpaвилo глacи: „Дa ce cъxpaнявa нa хладно, сухо и тъмнo място“.

Ако следвате тези простички правила нашият манов мед ще Ви се отблагодари с плътен, карамелено-кадифен вкус, ще погали вкусовите Ви папили и ще Ви разказва истории за любов в топла юлска нощ…
А ние ще сме спокойни, че Ви разказва с душа, че Ви дава най-доброто от себе си-така, както пчелите са му повелили!

Автор: Селището на пчелите

Андрей и Елена са пчелари, основали свое селище на пчелите в малкотърновското село Визица. От години те произвеждат манов мед. Двамата споделят, че темата с коронавируса е често обсъждана от колегите им в бранша, като се срещат и коментари, че пчеларите изкарвали по-леко вируса или изобщо не са се разболявали, заради пчелната отрова. Семейната двойка от Бургас определят подобни твърдения като манипулативни и не отговарящи на истината. Трябват систематични наблюдения и изследвания, за да се регистрира общовалидно твърдение.

„Хубаво би било понякога митовете да нямат нужда от развенчаване, а да се потвърждават, защото това дава упора на хората, както в случая с COVID-19 да се осветли безотказен начин за лечението му или превенция. В пчеларските групи, в които участваме, неведнъж писаха пчелари, които не са пощадени от пандемичния коронавирус. Ние лично познаваме колеги, които се разболяха, но успешно пребориха вируса. При някои заболяването мина дори асимптомно. Други имаха клиника, но успяха да се възстановят в домашни условия. Вирусът е като многоликия Янус и при всеки е различно. Действителността показва, че пчеларите също боледуват от вируса както всички хора“, казва пчеларското семейство.

Те допълват, че е истина, че пчелната отрова крие своите тайни в терапевтично отношение, както и пълната палитра от свойствата на прополиса.

„Може би хипотезата, че те забавят и дори стопират агресивността на вируса ще намери скоро своята научна обосновка. Дотогава с пълно основание можем да твърдим, че пчелните продукти са незаменима превенция срещу вирусните заболявания, особено ако се приемат комплексно и регулярно- мед, прополис, прашец например“, казва Елена.

Не липсват и най-различни методи, свързани с пчеларството, с които хората да се опитват да предпазят превантивно от вируса. Един от тях е тампон с прополисова тинктура от вътрешната страна на маската.

„Ние прополисовата тинктура я приемаме вътрешно, разредена във вода още от есента. Препоръчваме я на всички клиенти и приятели. При запушен нос или хрема слагаме с тампон в ноздрите. Прополисът е незаменимо антибактериално, антивирусно и противовъзпалително средство. Не напразно и името му означава „защита на града“, пчелите го използват като дезинфектант и по този начин правят стерилно чиста средата, в която живеят и работят. Добър стимул за имунната система, без да я форсират, имат и рецептите, в които пчелните продукти са съставна част- мед, джинджифил, лимон или мед, прашец, лимон, тахан, канела и други“, препоръчва Андрей Стойчев.

В условия на пандемия търсенето на мед и на други пчелни продукти е голямо. през зимните месеци хората се обръщат често към домашната апитерапия, защото тогава борбата с вирозите е най-ребра. В сегашната обстановка наблюденията на Андрей и Елена са, че хората започнаха да купуват повече на брой буркани с мед, за да „не свърши“.

„Но трябва да се знае, че пчелните продукти не са като синтетичния антибиотик- с прием на няколко таблетки да повлияят даден патологичен процес, оставяйки щети от друго естество след себе си. Пчелните продукти са натурален продукт. За да имат ефект- превантивен или оздравителен те трябва да се приемат в подходяща дозировка в по-голям интервал от време“, казват още младите пчелари.

Михаил Колев

Вестник Черноморски фар

Мнозина от жителите на Странджа – най-слабо населената планина у нас, очакват с трепет Странджанският манов мед да получи официална европейска защита. Това ще бъде първият български регистриран продукт със защитено наименование за произход. Защитата има и множество практически ползи – тя ще даде тласък на местното производство, а пчеларите  ще могат да получават по-добра цена за продукта си и да се отличават на пазара.

Семейство Елена и Андрей Стойчеви, макар да са сред многобройните производители на манов мед в Странджа,  очакващи с нетърпение официалната му защита в Европейската комисия,  ще трябва да минат през проверките. Стойчеви от пет години отглеждат пчели и произвеждат манов мед в малкотърновското село Визица. „Вярваме, че регистрацията ще ни донесе ползи и се стараем да изпълним условията. Те не са само отглеждане на пчели в Странджа – добиването на меда трябва да е в региона, пакетирането също. В момента  няколко пчелари правят преработвателни предприятия за тази цел. Съхранението също трябва да е при определени условия в съдове от инокс“, казва Андрей Стойчев, наследил уменията за производство на манов мед от своите предци.

Обича да готви и приготвя трахана по странджански

Тя е сладкодумна, позитивна и разговорът с нея зарежда с положителни емоции – Елена Стойчева е бургазлийка влюбена в Странджа, писането и пчелите!

Преди Коледа тя издаде дебютната си книга с разкази „Шивачът на времето“ , а заедно със съпруга си имат пчелин край село Визица, който са нарекли Селището на пчелите. Там Елена е близо до природата, до любимата планина и до спомените от детството, които носят вълшебството на приказките разказвани от бабите, миризмата на простите, но вкусни гозби и красотата на селския живот.

„Мъжът ми се занимава с пчеларство от 2015 година, започна с малко кошери, сега вече имаме 126 кошера и планираме да ги увеличим до 200. Малко по – късно и аз се заплених от пчелите и се включих като помощник. Произвеждаме странджански манов мед – черното злато на Странджа. Добиваме още цветен прашец и прополис.“

Пчелите са повлияли на Елена да напише книгата „Шивачът на времето“, общуването с природата я накарало да преоткрие мечтата си да пише и така 20  разказа виждат бял свят благодарение на издателска къща „Знаци“. Сега бургазлийката пише истории повлияни от християнските притчи, но и книга за деца, в която да им разкаже за пчелите и тяхното значение за съществуването за света.

Елена обича през свободното си време да се разхожда сред природата, да чете и да кулинарства.

„Въпреки че съм родена край морето, много обичам разходките в планината. Там се чувствам себе си! Обичам гората, светилищата на Странджа… Понякога като Пипи Дългото чорапче обичам едно нищоправене, когато си мисля разни неща. Обичам да готвя най – различни неща и сладки и солени от цял свят. Много харесвам и българската кухня, а когато сме на село приготвям трахана по странджански, както баба я правеше навремето. В това ястие има спомен и с него се връщам назад в детството си!“

Бургазлийката пожелава на всички през новата година да бъдат здрави, да си създават радости и да търсят щастието и доброто.

Автор: Стефка Бакърджиева, БНР

Пчелин „Селището на пчелите“ е нашият извор за глътка „жива вода“ в този високотехнологичен, забързан век. Намира се в горите на с. Визица, община Малко Търново, Природен парк Странджа. Пчелинът е създаден и работи съобразно международните стандарти за добив на биопродукти! Тъй като той е и наша мечта, поезия и трепет за него ни е трудно да говорим „документално“. Ще сме истински удовлетворени, ако природните продукти, произведени от слънчевите създания от „Селището на пчелите“ докоснат сетивата Ви и Ви направят по-здрави!