Мановият мед – черното злато на Странджа

Мановият мед – черното злато на Странджа

Мнозина от жителите на Странджа – най-слабо населената планина у нас, очакват с трепет Странджанският манов мед да получи официална европейска защита. Това ще бъде първият български регистриран продукт със защитено наименование за произход. Защитата има и множество практически ползи – тя ще даде тласък на местното производство, а пчеларите  ще могат да получават по-добра цена за продукта си и да се отличават на пазара.

Семейство Елена и Андрей Стойчеви, макар да са сред многобройните производители на манов мед в Странджа,  очакващи с нетърпение официалната му защита в Европейската комисия,  ще трябва да минат през проверките. Стойчеви от пет години отглеждат пчели и произвеждат манов мед в малкотърновското село Визица. „Вярваме, че регистрацията ще ни донесе ползи и се стараем да изпълним условията. Те не са само отглеждане на пчели в Странджа – добиването на меда трябва да е в региона, пакетирането също. В момента  няколко пчелари правят преработвателни предприятия за тази цел. Съхранението също трябва да е при определени условия в съдове от инокс“, казва Андрей Стойчев, наследил уменията за производство на манов мед от своите предци.

Първите кошери семейството поставя в в двора на къщата на прадядото на Андрей, а пчелните семейства са подарък от чичо му Иван.  Макар повечето мъже в родата на Андрей да са произвеждали мед, е прадядо му Стойчо да е споменат като изтъкнат за времето си пчелар в краеведската книга за село Визица, идеята  да се занимава с пчели хрумва на Андрей внезапно. Съпругата му Елена се присъединява впоследствие към семейния бизнес.  Тя е с френска филология, Андрей е ръководител движение в железопътния транспорт, но и двамата получават вдъхновение и удовлетворение от пчеларските си занимания.

В момента Стойчеви имат 126 кошера. Смятат да увеличат броя им като създадат втори пчелин. Той ще бъде разположен в странджанското село Стоилово, тъй като не е добре на едно място да се концентрират много пчелни колонии – пашата намалява и изхранването им се затруднява, смята Андрей.  По тази причина семейството мести кошерите от двора на къщата на наследствена нива извън с. Визица. Новият пчелин е наречен „Селище на пчелите“ и е често посещаван от деца в Общинския детски комплекс в Средец. Главното, което Стойчеви казват на децата, е никога да не се отказват пред трудностите.

„Пчеларството изисква време, силна физика, работа на открито. В нашия район добивите не са високи, има години, когато са почти нулеви. Това си е сериозно финансово и емоционално предизвикателство“, казва Андрей. Именно чувството, че си полезен, ги мотивира да продължат напред. На два пъти семейството успява да изнесе манов мед за Франция. „След първоначалния шок от тъмния цвят, медът ни много се е харесал там“, разказва Андрей.  Но пчеларството не е печелене на бързи пари, добавя той. В Странджа вече има много млади хора, които произвеждат манов мед , просто за да си осигурят допълнителни доходи.

Автор: Екатерина Терзиева, АгроДума