Мед и дълголетие… любов и достолепие

Хората в графа – специални!

Заобиколени сме от невероятни неща- хора, места, емоции… Чудесата са около нас и в нас! Понякога трудно ги проумяваме, но всеки път изпълват мислите ни с възторг…и си даваме сметка колко много не знаем за света, в който живеем, а колко много претенции имаме…

Отвсякъде синьо Егейско море, чисто като сълза на новородено, тишина, усмихнати лица, сякаш от друго време. Тук тиктакането на часовника е изчезнало, никой не бърза за никъде. Денят си тече, зародил се в зората на времето и за напредването му съдиш по мястото на слънцето.  Икария- един от хилядите гръцки острови. Площ от 255 кв. километра , на около 10 часа от Атина по море. Митологията ни разказва за Икар, който, за да полети, си направил криле, намазани с восък. Когато доближил слънцето восъкът се разтопил, обгорели крилете и той паднал край бреговете на острова. Оттам идва името му.

Островът, на който хората забравят да умрат! казва DanBuettner от NationalGeographic. Екологично чист район, който все още не е инвазиран от туристите с едни от най-чистите в света минерални извори. Всяко растение тук расте в естествена среда, диво и необезпокоявано! Икария е една от сините зони на планетата. Това са такива региони от Земята, където хората се радват на завидно дълголетие. Например Окинава в Япония, Централна Сардиния, град Лома Линда в Калифорния… В Икария продължителността на живота е над 90 години!

Денят на икарийци започва с мед, прясно козе мляко и сирене, чай от салвия, картофи, зелени сезонни зеленчуци. Медът в Икария е на особена почит. Рядко в менюто им присъства рафинираната захар. Растителността, от която се добива е: бор, дива лавандула, мащерка, див риган, гръцка къпина, акониза /малък храст, който отделя малко нектар, но е богат източник на полен/. На цвят медът е от средно до тъмно кафяв. Дърветата тук цъфтят през два сезона- пролет и есен, което осигурява храна на пчелите практически през цялата година и нуждата от човешка намеса е сведена до нула. Традиционна е запарката от блатна мента с мед и скилидка чесън.  Самите обитатели на острова казват, че голяма заслуга за дълголетието им допринася местния мед –рейки.. Той е толкова гъст, като фъстъченото масло и съдържа много витамини и хранителни вещества. Медът тук е смятан за панацея. Не случайно на 17 ноември 2010г. Юнеско обявява средиземноморската диета като цяло за нематериално културно наследство на човечеството!

Интересна е историята на Стаматис Мораитис. Бил изселник и от дълги години живеел в САЩ. Когато един ден е диагностициран с карцином на белия дроб, потвърден от няколко светила в областта, той се завръща в родната Икария за остатъка от дните си. Не му давали повече от 9 месеца. След 40 години живот на острова, жив и здрав, на достолепните 98г. той се отправя към САЩ, за да се срещне с лекарите си. С изненада установява, че всички те са починали.

Друга причина за тяхното дълголетие се крие и в силната им социална връзка. Събират се, приказват си за това-онова, пият вино, танцуват, владеят времето си…Изглежда всичко е особено тук. Или просто любовта е навсякъде и най-вече самите икарийци излъчват любов!

Да поспреш, да забавиш ритъм, да съзерцаеш и да вкусиш, да изпразниш мисловните си дисаги от всякакъв товар и да се понесеш леко и свободно по тесните улички, сред цъфналите градини и соления въздух, а очите ти да мижат срещу напеклото слънце…следобед винаги е време за дрямка…с мед, любов, сродна душа…и някак тайнствено по икарийскиJ

Автор: Селището на пчелите